Проповед върху неделното апостолско четиво – Евр. 11:24-26, 32-40

Днес, в Неделята на православието, братя, засвидетелстваме две основни качества на нашата традиция: истинната вяра и възможността да изразяваме тази права вяра със символи и икони. Това ни учи Сам Иисус Христос, въплътеният Божи Син. Той е Бог неизразим, непонятен и неописуем, но придоби по Своя воля образ на раб, образ на човек (срв. Фил. 2:6-8), за да ни освободи от греха и смъртта (срв. Кол. 1:14). И както Той ни създаде по Свой образ, когато първосътворените човеци се отрекоха от Него и „се изпълни времето“, Бог-Син прие нашия образ „неизменно“, т. е. без да загуби Своята божественост.

Вярата на християните в личността на Иисус Христос е изразена със Символа на вярата. Изповядваме кой е нашият Бог, на Когото се доверяваме, и кое е спасението, което Той ни предлага. На иконите погледът ни среща или сцена от живота на Господ Иисус Христос и от житията на светците, или свети образи и нашият поглед бива улесняван да премине от гледането в прозрението! Затуй онова, което почитаме и на което се покланяме, не са материалите, от които са направени иконите, т. е. дървото, боите или ценните метали, а се покланяме на Господа, Който стана човек, и на Неговите светци, които по благодат участват в славата Му, и затова ги изобразяваме с ореол.

Защо всички ние тук и множество други като нас идваме в Църквата? Защо се присъединяваме към нея? Не поради това ли, че тя е място, където всички могат да дойдат с увереността, че са обичани, че ще бъдат приети като братя и сестри, като деца или като родители, с ласка, с благоговение, с грижовност... Ние сме обичани от Бога, и Църквата е мястото, където Бог ни посреща с любов, със спасителна грижа; мястото, където никой не е излишен, където всеки е желан, и по думите на апостола, всички са свои – и на Бога, и на хората.

Идват различни хора. Образно казано, едни от нас идват с цялата си сила, слава, здраве и духовна зрялост; други идват като деца, недокоснати, неопетнени от злото и греха, понякога само наранени от тях. Идват обаче и хора, както вероятно повечето от нас, които са преминали през живота и които този живот е ранил: слепци, които не виждат Божията светлина, сияеща, искряща във всичко, сияеща във всеки човек; слепци, на които видимото е закрило зрението за невидимото, за които светът е станал тесен и тъмен, като затвор, и които идват в Църквата, защото в нея откриват простор, широта, дълбина, в нея откриват светлина и живот...

В Кръщението на нашия Господ в р. Йордан се проявява цялата Пресвета Троица. Въплътеният Син и Слово Божие е осезаем, слухът на св. Йоан Кръстител долавя гласа на Бог Отец, а Духът Свети се явява пред човешките очи във вид на гълъб.

Св. Писание ни учи, че Светият Дух запълва с присъствието Си цялото творение. Той е третото лице на Светата Троица, Който освещава вярващите и ги води към истината.

А истината, братя, е Христос. И Светият Дух точно това прави: насочва стъпките ни към Богочовека Христос, присъединява ни към богочовешкото Му тяло, т. е. към Църквата, и ни прави Свои членове.

Това се е случило в кръщението на Иисус Христос, както ни учи Евангелието и както възпява нашата Църква. Светият Дух удостоверява истинността на думите на Бог Отец. Неговите думи са ясни: „Този е Моят възлюбен Син“.