Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

Saint Paul 5 29569.1413670613.1000.1200 grandeСв. ап. Павел се обръща към Тимотей, когото нарича „чедо“, т. е. духовен син, който той е родил във вярата, като казва: „Вярно е словото и достойно за всяко възприемане“.[1] В това изречение намираме две утвърждения. Едното е, че „словото“, т. е. учението на Господ Иисус е вярно, а когато вярващият се увери в истинността на божественото учение, той става добър негов служител (1 Тим. 4:6). Второто утвърждение е за това, че откровенията, дадени чрез Светия Дух от пророческите времена до края на този свят, са истинни. Духът пророчества, че едни хора в последните времена ще отстъпят от вярата и ще последват измамния дух, т. е. дявола (1 Тим. 4:1). Думите на ап. Павел следват от целта, която си поставя той – „спасението“. Затова той начертава пред Тимотей пътя, който ще го отведе до спасението, а по този начин наставлява и другите. И го призовава към упоритост в учението, за да привлече други да приемат словото.

Павел-юдеинът се е занимавал с изучаване на Писанието. В своето Послание до галатяни той ни съобщава, че е проявявал усърдие в учението и е надминал всичките си връстници, но се е поддал на друг, чужд на Бога дух, който го е накарал да тълкува словото по субективен начин, и е започнал да преследва Христовата църква. Ап. Павел се е убедил в истинността на даденото от Бога слово, но е искал както всички останали юдеи да си има бог, съобразен с неговите мерки. Юдеите изпаднали в дяволското заблуждение и отхвърлили Христовата светлина. Същата тази светлина се е явила на Савел по пътя за Дамаск и му е отворила очите, за да разбере Писанията, които той се бил задълбочил да чете и изучава. Апостолът покръстил собствените си мисли чрез Божия Дух, за да постъпва като син на светлината, и се опитал да помогне на Тимотей да избегне мрака, който го обгръщал преди неговото покаяние.

4.8933333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (75 Votes)

TreisIerarxes1Свещените и богоречиви проповедници, върховните сред учителите, Господи, си приел да се наслаждават на Твоите блага и да пребивават в покой; защото техните усилия и трудове си зачел за повече от всяко всеплодие Ти, Който едничък прославящ Своите светии.

(Кондак на празника)

Така днес Църквата възпява и прославя паметта на тримата велики светители – светите Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. „Трима човеци, три слънца на небето на Христовата църква. Те са хора, облечени в слънце, толкова са светли, толкова са свети! И още, те са хора, които са станали слънца, станали са светлина за цялата вселена, затова и са наречени учители на вселената. Станали са неугасима светлина“, величае ги съвременен подвижник. Станали са такива със своята  дейност, със своята литургия, т. е. общото дело, със своята евхаристия, т. е. със своето благодарение.

Такива са великите светители. За тях сякаш звучат и думите от св. Евангелие, които Христос казва на Своите ученици, а следователно и на тях тримата: „Вие сте светлината на света...“ (Мат. 5:14). И продължава още, че само Той е истинската светлина (Иоан 1:9). Той е неугасимата светлина! Той, Бог, Който е станал човек – това е единственото Слънце! Дори смъртта не угаси Христос Господ, не угаси Неговата божествена светлина, а изгря в пълния ѝ блясък.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

c7d53b4998b56c0c6a25b96f4e6d4c49По случай празника Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст Църквата е определила да се чете текстът от апостолските послания – Евр. 7:26-8:2, който обичайно се чете на празниците на светителите – светци-архиереи. Целта на текста е да напомни, че архиереят е образ на Господа Иисуса, а не образ на левиевото свещенство от Стария Завет.

В Църквата вече не съществува свещенство подобно на старозаветното, което прилича на свещенството в другите религии. Вместо него се е появил епископският сан. Гръцката дума епископ означава надзорник – този, който ръководи стадото, над което Бог го е поставил. Онова стадо, което Бог си придоби със Своята кръв (Деян. 20:28). Презвитерите и дяконите са помагали на епископа в служението на паството. Св. ап. Павел посочва качествата на епископа и дякона в своето Първо послание до Тимотей (3:2-12), а в Послание до Тит описва качествата на епископа (1:7-9): „Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение, и да изобличава ония, които се противят“ (1 Тим. 3:2-9).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

2019 01 25 1922Проповед за неделя на Йерихонския слепец (Лука 18:35-43)

Когато Господ Иисус вървял към Йерусалим, минал през малкия градец Йерихон, който навярно било място за почивка за пътуващите от Галилея.

Един слепец седеше край пътя и просеше. Юдеите са мислели, че грехът е причина за болестите и че резултатите от греха се предават от родителите на техните деца. Затова за Бога се казва, че Той наказва децата за греховете на бащите им (Изх. 20:5). Когато му представят слепородения мъж, Господ Иисус отхвърля това твърдение. Тогава Той казва на учениците Си: „нито тоя е съгрешил, нито родителите му“ (Иоан 9:3). Това отхвърляне намира израз чрез кръста и смъртта на Спасителя, Който взе върху Си човешките грехове заради спасението на всички.

Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме! На слепеца му е било казано, че Иисус Назорей преминава, но слепецът не Го вика, не казва: „Иисусе, Назореецо!“, а се обръща с думите: Иисусе, Сине Давидов! „Син Давидов“ е бил наричан очакваният Месия, Който ще дойде да спаси Своя народ. Забележително е, че св. ев. Лука не споменава на друго място Христос да е бил наричан така, освен веднъж чрез устата на този слепец. Навярно св. Лука е искал да отправи укор към юдейските началници и свещеници, които не са познали Иисус и са Го осъдили като престъпник, докато слепците са Го познали.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

10leprosi1Признателността е израз на смирение и здраве на душата

Въпросът на Господ Иисус Христос: „А къде са деветте?“ (Лука, 17:17) останал без отговор, защото те отсъствали. Защо? Защото деветимата, след като попаднали на добро, забравили за Бога. Така се случва много често и днес. Само когато преминаваме през беди, болести или изкушения, тогава настойчиво просим Божията помощ, но веднага щом се отървем от страдание, бедност, беда, забравяме за Бога. Обаче Спасителят Иисус Христос не облажава непризнателните, а признателните и благодарящите на Бога за получените от Него благодеяния.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата