Проповед за неделя на хананейката (Мат. 15:21-28)
В събитието, което разказва днешното евангелие, става ясно страшното противоречие, съществуващо между книжниците, фарисеите, юдейските учители и жената-хананейка, която принадлежала към проклет род (виж Бит. 9:25). Тези, които спазват Закона и заради които бяха изпратени пророческите откровения, страдат от сърдечна слепота и се противопоставят на Иисус (виж Мат. 15:10-20), докато жената, живееща „в страна и сянка смъртна“ (Мат. 4:16), вижда в Христос не само учител и лечител, но и извор на милосърдие. Има ли по-силен зов от зова за милост? Вярата в Господа Иисуса се е разпалила в нея, щом е разбрала, че Той е дошъл в нейната страна и тя се устремява да се срещне с Него. Св. прор. Исаия казва: „... ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали“ (Ис. 52:15). Хананейката три пъти спонтанно изразява вярата си. Първо, тя вика към Иисус за помощ като към Господ, Христос и извор на милосърдието: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов“. Въпреки че Той не ѝ отговаря, тя не спира да Го призовава: „Господи, помогни ми!“. И накрая е разговорът им за хляба на чедата и трохите за псетата. Отричането на избрания народ от Божията благодат, която е наречена тук „хлябът на чедата“, е отворило вратата за езичниците, наречени „псетата“. По този повод св. ап. Павел казва на римските християни, които в мнозинството си са били някогашни езичници: „а сега сте помилвани поради тяхното непокорство“ (Рим. 11:30). Тези, при които не бяха изпратени пророци, видяха, прозряха и приеха, а тези, за които Бог изпрати Своите закони и откровенията на Неговите пророци, пазеха книгите и твърдяха, че ги разбират, но ги изопачиха, тълкувайки ги така, както им е изгодно.