Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 366

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

Тази неделя, братя, заявяваме почитта си към иконите и пеем тържествено: „На пречистия Ти образ се покланяме, Благий…“.[1]

Глаголът „покланям се“ означава едно раболепно по характер действие. Срещаме го в практиката на много религии. То е белег на зависимост и подчинение. В нашия случай поклонението не означава робуване на материалите, от които са направени иконите – преносими или стенописи. Означава признаване, удивление и възторг пред човеколюбието и любовта на Богочовека Христос.

Вярващият се удивлява, недоумява, стои онемял пред тайната на божествения промисъл и навежда глава от тежестта на величието, благодатта, любовта. Вярващият остава поразен, точно както ангелът пред св. Богородица, когато ѝ известил великото тайнство на въчовечаването на Сина и Слово Божие. Помните какво казва химнопевецът: „Стоеше и се удивляваше“.[2]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (83 Votes)

Pantokrator.jpg Проповед върху апостолското четиво за Неделя сиропустна – Рим. 13:11-14

В днешното апостолско четиво св. ап. Павел насърчава римляните да се събудят от сън. Защото скоро нощта ще превали и денят се приближава. Спасението сега е много близо (Рим. 13:11-12).

Тъмнината, братя, е неразривно свързана със съня, който е необходим за организма. Човек си почива, очиства се от токсините, обновява се и е готов за нови действия и творчество в слънчевата светлина. Или дори сред разнообразните впечатляващи светлини, които се произвеждат с електричеството и лазерните лъчи.

Човешкото спасение обаче е изтъкано от Христовата светлина. Със Самия Христос, Който просвещава всеки човек, „идващ на света“.[1] Ние обаче не можем да възприемем с чувствените си очи Христос, истинската светлина.[2] Защото нашите сетива принадлежат на създаденото Божие творение, както и цялото ни биологично съществуване, с неговите многобройни и сложни дейности.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

Проповед върху евангелското четиво – Мат. 6:14-21

Днешният евангелски откъс подготвя християните за периода на великата Четиридесетница. Спасителят набляга на три основни момента: поста, небесното съкровище и чистия поглед.

Постът във всички случаи е лично събитие. Означава въздържане от храна. Разбира се, човек има нужда от храна, за да оцелее. Не трябва обаче да изяжда другите със завист, злоба, използвачество, подтисничество, нито самия себе си с хленчене, роптаене или себеизтезаване.

Но не е добре и когато необходимата храна служи за угаждане на стомаха и води до наднормени килограми, така че да се стига до даване на огромни суми за тяхното отстраняване!

Има и друго: дори ненаситниците да не се отдават на чревоугодни удоволствия, те нерядко събират безполезни съкровища. Трупат движими и недвижими имущества, скъпоценности, редки скъпи предмети, за да ги използват, когато имат нужда. По този начин се чувстват сигурни. С преследването обаче на такива потребителски блага хората стават все по-несигурни.

Понеже животът е кратък и този вид богатства не придружават човека в гроба. Въпреки това рядко хората помнят, че са смъртни и тленни, и временни. Виновно е окото. Колкото по-ненаситно е окото, толкова по-изискващ е и коремът на човека. В потребителското ни общество това личи още по-силно.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
        “Блаженопочившаго освободителя нашего
императора Александра Николаевича и всех
войнов, падших на поле брани за веру и
освобождению отечеству нашего, да поменет
Господ Бог во царствии Своем”.

(Възглас от Великия вход)


Възлюбени в Господа братя и сестри!
В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена света литургия, по време на Великия вход, ние, духовниците възгласяме към Бога да спомене в Своето Царство Царят-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.

Днес към нашите молитви се присъединяват и всички родолюбиви българи, които с благодарност и признателност отдават почит пред паметта на загиналите за свободата на отечеството ни.  

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

Str.sud.jpgПроповед върху неделното евангелско четиво – Мат. 25:31-46

Днешния евангелски откъс, братя мои, се отнася за бъдещия съд. Казва се дословно: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него…“, т. е. някога в бъдеще ще дойде. Въпреки това кн. Откровение на св. Йоан Богослов ни уверява, че Христос е Този, „Който е и Който е бил, и Който иде“.[1] Той е Този, Който прие човешки образ и дойде преди две хиляди години сред хората, но и Този, Който постоянно идва. Идва във всеки миг от времето. По този начин бъдещето се превръща в настояще.

Християнинът, братя, изживява съда като настоящо събитие. Защото съд е присъствието на Христос. А вярващият не може да живее без да чувства Христос. При това молитвата на християнина е непрестанна: „Дойди, Господи!“.[2] И това не е един благочестив копнеж или илюзия. Вярващият винаги провъзгласява: „Господ е близо“,[3] т. е. Господ се доближава до мене.

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж