Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 366

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)
Молитвата в Гетсиманската градина   Слово за Велики четвъртък

  Ние сме заобиколени и постоянно атакувани от зловредния дух на неверието. Макар и защитени от богослужението, молитвата и поста, Божията благодат, ние си оставаме потопени в условията на светския живот, затова всичко, което разколеба вярата на непосредствените ученици на Спасителя, когато пред очите им Той бе разпнат на Голготския кръст, може да съблазни и нас сега в света.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

Vhod.jpgПроповед върху неделното апостолско четиво – Фил. 4:4-9

Църквата ни днес възпоменава влизането на Господ в Йерусалим малко преди страданията Му и възкресението от мъртвите. Апостолското четиво, което чухме в този ден, особено подчертава радостта. Св. ап. Павел пише на филипийци и настойчиво ги съветва „да се радват“. Да се радват винаги с радостта, която дава „благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога и Отца, и общението със Светия Дух“.[1]

При все това сам св. ап. Павел се е натъквал на множество трудности и опасности. Последвал е Господа отговорно и съзнателно и добре е познавал болката, която Богочовекът е изпитал на Кръста, присмеха, презрението и непризнаването от съвременните Му евреи. Народът в Йерусалим тържествено е посрещнал Господа. Дал е израз на радостта и възторга си от обикновения и скромен Учител, Който лекува болните, укротява морските вълни,[2] изгонва бесове, възкресява мъртви!

Този възторг обаче се оказва твърде временен. Същият този народ няколко дни по-късно ще повлече Господа към Кръста. Книжниците и фарисеите съдят Господа, тълпата изразява съгласие с „разпни Го, разпни Го!“.[3] Идолопоклонниците-римляни изпълняват съдебната присъда и смиреният Учител, прикован на Кръста, предава духа Си! И оттам оттогава извира Неговата действителна слава: от победата на Богочовека над смъртта! Която означава: прощаване на греховете, отменяне на проклятието от закона, възможност да участват в радостта Му всички хора без изключение.

4.953488372093 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (86 Votes)

Проповед върху неделното евангелско четиво – Марк 9:17-31

Недоволството на Господа в днешния евангелски откъс е очевидно. Думите, които съхранява св. ев. Марк, са характерни: „О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“. Детето е било мъчено от бесове. Когато бащата моли Иисус Христос да доведе при Него своето измъчено дете, за да го изцери, Спасителят за трите години обществена дейност вече е бил излекувал множество болести на природата и нервнопсихични страдания.

Колко по-голямо би било недоволството на Иисус Христос за нас, християните, братя? Той не е сред нас само три години, а вече двадесет столетия! Христос е тук със Своята любов, с освещаващата Си благодат, с изкупителната Си сила.

Сред нас се намират и хора, обладани от различни бесове. И въпреки че технологията напредна много и науките разбиха суеверията и страховете, дяволът съществува под многобройни образи: измама, свръхинформация, култ към тялото, суетност, себелюбие, култ към мамона. Той действа непрестанно, неуморно и неспирно. И резултатите от дейността му са омраза, експлоатация, бездушност, войнстваща ярост; мрак в ума, мрак в решенията и действията.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
Достойно и праведно е винаги да се покланяме на Светия и Животворящ Кръст Господен, но Светата Църква е отредила няколко дни през годината, в които ние трябва да отдадем особена почит на Светия Кръст. Такъв ден е и днешната Кръстопоклонна неделя. Разбира се, поклонението на Кръста ние отправяме към Онзи, Който се жертва на Голготския Кръст за нашето изкупление и спасение. Кръстът е осветен от излялата се върху него Божествена Христова кръв, която го е направила свят и животворящ.

4.954954954955 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (111 Votes)

M_Egipetska3.jpgСв. Мария Египетска е била жителка на Александрия, известна с порочния си живот. Един ден пожелава и тя да отиде и да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. Въпреки своята греховност, въпреки, че животът ѝ нямал нищо общо с онази божествена чистота и любов, на която е искала да се поклони, тя дръзко пристъпва към вратите на храма заедно с другите поклонници, но невидима сила не ѝ позволявала да прекрачи прага. Това я стресва и тя осъзнава нищетата на блудния си живот.

Какво е блудството?

Блудството не е само в плътския грях, в оскверняването на собственото тяло, създадено да бъде храм на Светия Дух, но и на личността на другия. Блудството е заблуда. Отдалечаване от дома на нашия Отец, отклоняване от високото назначение, определено за човека от Твореца. Блудството е разпиляване на любовта, неспособност да обичаш Бога и човека с цялата си душа, сърце, ум и тяло – с цялото си същество.

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит