Мобилно меню

4.953488372093 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (86 Votes)

Проповед върху неделното евангелско четиво – Марк 9:17-31

Недоволството на Господа в днешния евангелски откъс е очевидно. Думите, които съхранява св. ев. Марк, са характерни: „О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“. Детето е било мъчено от бесове. Когато бащата моли Иисус Христос да доведе при Него своето измъчено дете, за да го изцери, Спасителят за трите години обществена дейност вече е бил излекувал множество болести на природата и нервнопсихични страдания.

Колко по-голямо би било недоволството на Иисус Христос за нас, християните, братя? Той не е сред нас само три години, а вече двадесет столетия! Христос е тук със Своята любов, с освещаващата Си благодат, с изкупителната Си сила.

Сред нас се намират и хора, обладани от различни бесове. И въпреки че технологията напредна много и науките разбиха суеверията и страховете, дяволът съществува под многобройни образи: измама, свръхинформация, култ към тялото, суетност, себелюбие, култ към мамона. Той действа непрестанно, неуморно и неспирно. И резултатите от дейността му са омраза, експлоатация, бездушност, войнстваща ярост; мрак в ума, мрак в решенията и действията.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
Достойно и праведно е винаги да се покланяме на Светия и Животворящ Кръст Господен, но Светата Църква е отредила няколко дни през годината, в които ние трябва да отдадем особена почит на Светия Кръст. Такъв ден е и днешната Кръстопоклонна неделя. Разбира се, поклонението на Кръста ние отправяме към Онзи, Който се жертва на Голготския Кръст за нашето изкупление и спасение. Кръстът е осветен от излялата се върху него Божествена Христова кръв, която го е направила свят и животворящ.

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (95 Votes)

M_Egipetska3.jpgСв. Мария Египетска е била жителка на Александрия, известна с порочния си живот. Един ден пожелава и тя да отиде и да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. Въпреки своята греховност, въпреки, че животът ѝ нямал нищо общо с онази божествена чистота и любов, на която е искала да се поклони, тя дръзко пристъпва към вратите на храма заедно с другите поклонници, но невидима сила не ѝ позволявала да прекрачи прага. Това я стресва и тя осъзнава нищетата на блудния си живот.

Какво е блудството?

Блудството не е само в плътския грях, в оскверняването на собственото тяло, създадено да бъде храм на Светия Дух, но и на личността на другия. Блудството е заблуда. Отдалечаване от дома на нашия Отец, отклоняване от високото назначение, определено за човека от Твореца. Блудството е разпиляване на любовта, неспособност да обичаш Бога и човека с цялата си душа, сърце, ум и тяло – с цялото си същество.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

Тази неделя, братя, заявяваме почитта си към иконите и пеем тържествено: „На пречистия Ти образ се покланяме, Благий…“.[1]

Глаголът „покланям се“ означава едно раболепно по характер действие. Срещаме го в практиката на много религии. То е белег на зависимост и подчинение. В нашия случай поклонението не означава робуване на материалите, от които са направени иконите – преносими или стенописи. Означава признаване, удивление и възторг пред човеколюбието и любовта на Богочовека Христос.

Вярващият се удивлява, недоумява, стои онемял пред тайната на божествения промисъл и навежда глава от тежестта на величието, благодатта, любовта. Вярващият остава поразен, точно както ангелът пред св. Богородица, когато ѝ известил великото тайнство на въчовечаването на Сина и Слово Божие. Помните какво казва химнопевецът: „Стоеше и се удивляваше“.[2]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (83 Votes)

Pantokrator.jpg Проповед върху апостолското четиво за Неделя сиропустна – Рим. 13:11-14

В днешното апостолско четиво св. ап. Павел насърчава римляните да се събудят от сън. Защото скоро нощта ще превали и денят се приближава. Спасението сега е много близо (Рим. 13:11-12).

Тъмнината, братя, е неразривно свързана със съня, който е необходим за организма. Човек си почива, очиства се от токсините, обновява се и е готов за нови действия и творчество в слънчевата светлина. Или дори сред разнообразните впечатляващи светлини, които се произвеждат с електричеството и лазерните лъчи.

Човешкото спасение обаче е изтъкано от Христовата светлина. Със Самия Христос, Който просвещава всеки човек, „идващ на света“.[1] Ние обаче не можем да възприемем с чувствените си очи Христос, истинската светлина.[2] Защото нашите сетива принадлежат на създаденото Божие творение, както и цялото ни биологично съществуване, с неговите многобройни и сложни дейности.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец