Днес е поредната неделя, братя и сестри, за нашата подготовка към Великия пост и тя е посветена на Страшния съд.
На Страшния съд Христос ще гледа нашето сърце и любовта е тази, която ще определи битието ни във вечността. Той ще ни съди и ще гледа дали сме имали любов – към ближния, един към друг, дали сме обикнали Неговата правда. И когато любовта я няма или тя не е най-главното, което търсим, или когато не се справяме в живота си и при липса на любовта губим своето единство и придобиваме омраза, тогава нашето християнство е под голям въпрос.
Както знаете, тези дни се случи най-страшното – това, което никой никога не е очаквал. И страшно е не само защото един народ тръгна против друг народ, а защото тези два народа, както каза Киевският митрополит, са кръстени от един купел, т. е. са братя в Христа. И страшно е, че те не намериха сили, не намериха воля, не намериха търпение, чрез които да се помирят, без да воюват. Това е най-тежкият грях, който може да се случи между нас християните. И ние виждаме това не само сега в Украйна, а и в своите лични отношения – когато любовта не е водещата сила. И всякакви наши претенции, че ние сме православни християнски народи, свидетелите на Божията правда, са нищожни. Защото ако някой казва, че Бог не е в силата, а в правдата, то той трябва да знае, че правдата на Бога е Неговата любов.