Тази неделя, братя, заявяваме почитта си към иконите и пеем тържествено: „На пречистия Ти образ се покланяме, Благий…“.[1]
Глаголът „покланям се“ означава едно раболепно по характер действие. Срещаме го в практиката на много религии. То е белег на зависимост и подчинение. В нашия случай поклонението не означава робуване на материалите, от които са направени иконите – преносими или стенописи. Означава признаване, удивление и възторг пред човеколюбието и любовта на Богочовека Христос.
Вярващият се удивлява, недоумява, стои онемял пред тайната на божествения промисъл и навежда глава от тежестта на величието, благодатта, любовта. Вярващият остава поразен, точно както ангелът пред св. Богородица, когато ѝ известил великото тайнство на въчовечаването на Сина и Слово Божие. Помните какво казва химнопевецът: „Стоеше и се удивляваше“.[2]