9 Неделя след Петдесетница – Мат. 14:22-34
Има нещо много полезно за духовното израстване – това е съзнанието за собственото ти недостойнство, разбирането, че си нищо. Знам какви противоречиви коментари може да предизвика това изречение. Например: „Вие, поповете, непрекъснато се опитвате да унизите човека” или „Стига с твоите депресарски тези”, или „Християнството прави човека личност, а не го обезличава.” Всъщност, с последното съм съгласен. Но не знам защо някои си мислят, че да си личност, непременно значи да се правиш на голямата работа… Най-ярките личности, за които Църквата ни разказва, подкрепят моята „депресарска” теза.
Светът, в който живеем, наистина прилича на едно огромно море от страсти, което би могло да плиска вълните си в краката ни и да ни забавлява. Но това забавление е измамно. Всеки миг то може да ни погълне като някаква огромна ехидна. Нашият Господ Иисус Христос не е зависим от приливите и отливите на греха. Той може да ходи по водата и дори бидейки в плът сред нас, не е засегнат от нея. Но всеки, който Го е обикнал, знае колко трудно е да се върви след Него по водата. Прилича на парадокс. Защото човек не може да ходи по вода. Това е физически невъзможно. Въпреки това, апостол Петър ходел по водата.