Интересното в Църквата е, че тя е единственото място, в което заедно с вярващите се събират и невярващите, които търсят Божията любов, независимо дали са мъже или жени, бедни или богати, здрави или парализирани, прости или интелигентни. Това е така, защото Господ, Който е закланият Агнец за всички хора, ги въздига към едно равнище – равнището на Неговата любов. Той сякаш казва на потиснатата жена (но също и на потиснатия мъж): „Не се безпокой, ако твоят съпруг не вижда в тебе нищо друго освен предмет за удоволствие или слугиня на своите деца и си незначима за него. Ти ще ми бъдеш близка, подобно на Мария, Моята майка, която е майката на целия свят, подобно и на жените-мироносици. Ти чрез своето търпение, което проявяваш към съпруга си, си достигнала в голяма степен до светостта на тези жени“.
Спасителят казва също така на бедния човек: „Аз не те приравнявам с богаташа, защото съм те приравнил със Себе си, а ако ти обикнеш, претърпиш и станеш приятел на бедния Назореец, никой няма да те превъзхожда по слава, защото си се възкачил на престола на смирението, а няма друг престол, който да го превъзхожда!“.
Благословеният Господ казва на парализирания човек: „Ти си здрав в това, което е дълбоко и духовно в човека, способен си на велики дела, защото сърцето ти се проявява в твоята смелост и начинания. Защото, макар че твоите ръце или крака са парализирани, в твоята мисъл няма разтройство, защото единствено омразата сама по себе си е парализа. А може и здравите да се възгордеят. Тогава те стават психопати“.
Господ призовава и простите хора към Себе си, като казва: „Всичко на света се съдържа в сърцето, а твоето поприще в християнството е да се стремиш да си чист, да даваш и да развиваш мъдростта, която Бог е вложил в твоето сърце. А често пъти сложната мисъл се изправя на война срещу чистото сърце. Защото даровете, които християнството дава, са изобилие от любов. И ако това изобилие престане да се излива върху човека, той няма да притежава нищо“.
Всички тези хора се устремяват заедно и със смирение към св. Чаша. Така че красивата жена измежду тях, намирайки се в Христовото присъствие, трябва да осъзнае, че нейната красота е тленна. И да пожелае да се причасти с действено Причастие.
Богатият да разбере, че се нуждае от милостта на своя Господ и че пред Него той е на еднакво равнище с нуждаещите се или дори на по-ниско равнище от тях, за да не го осъди Тялото Христово.
Здравият трябва да види, че той ще се оправдае чрез своята благодарност, за да не му донесе отличното здраве напастта на високомерието.
Образованият трябва да стигне до убеждението, че ако не постави своето знание пред нозете на Разпнатия, тогава неговото знание ще го разпъне и погуби.
Но забележете: опасността ни връхлита след божествената Литургия! Защото красивата жена излиза с надменност от църковните врата, богатите – с гордост, като дават милостиня с високомерие и с чувството, че всички са им задължени; образованите разпространяват своите умни идеи тук и там със самомнение и самохвалство и така казаното от тях се осуетява, при това след Причастието всеки от нас заприличва на псето, което „се завръща към своята бълвотина“, както казва Писанието (2 Петр. 2:22).
В света, в който християните живеят, се ширят дребнавости и е разпространена духовната слепота. Тъй като здравият човек не знае, че той не е по-добър от парализирания. Нито мъжът осъзнава, че не е нещо повече от жената, понеже ѝ е мъж, и че той е станал нещо благодарение на началството, което упражнява Христос над него. Нито образованият разбира, че любов колкото един атом е по-ценна от цели томове наука.
Попаднем ли в тези бездни, тогава божествената Литургия се превръща в някаква странна музика, лишена от всякакво съдържание, сякаш Христос не е умрял, за да ни приобщи към Себе си и един към другиго. А светът ще се превърне отново в бесовска арена, съществуваща в средите на уж християнското общество. Тогава не ще да сме приели Църквата в света, за да го направим целия свят една света Църква и да го подготвим за идването на Царството Божие в този свят.
Храмът не е последната спирка за християнина, той е началото на пътешествието на християнската проповед в света. Защо ние, които сме в света, да не станем едно божествено общество, а се задоволяваме да бъдем просто една секта, от която отсъства Светият Дух? Любовта между различните слоеве в Църквата е духът на онова елитно общество, което заслужава да бъде наречено християнско.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 26, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد26، 2018م (бел. прев.).
