Въз­лю­бе­ни в Гос­по­да че­да на
Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва,

В ти­ха­та рож­дес­т­вен­с­ка нощ от­но­во сме удос­то­е­ни с ра­дост­та да пос­рещ­нем с ли­ку­ва­не ид­ва­щия Спа­си­тел на све­та Гос­под Ии­сус Хрис­тос. За нас, ко­и­то жи­ве­ем и се спа­ся­ва­ме в Не­го­ва­та Цър­к­ва, то­ва не­пов­то­ри­мо по ро­да си съ­би­тие е пре­ди всич­ко по­вод за не­из­ка­за­на ра­дост, за от­да­ва­не на бла­го­дар­ност и пок­лон пред Ве­ли­кия Бог, Кой­то не ос­та­ви не­из­пъл­не­на ни­то ед­на Своя ду­ма и от ро­да Да­ви­дов “по обе­ща­ние въз­диг­на Из­ра­и­лю Спа­си­те­ля Ии­су­са” (Де­ян. 13:23). В съ­що­то вре­ме Хрис­то­во­то Рож­дес­т­во е и изя­ва на най-не­пос­ти­жи­ма­та тай­на: тай­на­та на Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то. “Ве­ли­ка е ­ пи­ше св. ап. Па­вел ­ тай­на­та на бла­го­чес­ти­е­то: Бог се яви в плът” (1 Тим. 3:16).

Възлюбени в Господа всечестни отци, братя и сестри, обични сънародници,
През настоящата 2005 г. от Рождество Христово родната ни Българска православна църква отбелязва паметни исторически годишнини, спомня си за събития, оставили във времето неизлечим отпечатък върху духовната идентичност на нашия православен народ. Ето защо, когато ежегодно тържествено честваме възстановяването на патриаршеското достойнство на родната ни Църква, ние отдаваме почит на всички онези църковни и държавни дейци, благодарение на чиито усилия и ревност и ние сме православни християни, членове на “едната, света, съборна и апостолска Църква”, в която е обещаното ни от Господа спасение.

“Аз съм възкресението и животът;

който вярва в Мене, и да умре, ще оживее”
(Йоан 11:25)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Христос воскресе!

    За всички нас денят на Христовото Възкресение е празник на спасителното тържество на нашата вяра – денят, в който се изпълни обещанието, дадено още на съгрешилите наши праотци, денят на освобождението ни от властта на тъмнината, денят на влизането ни в светлото Царство на разпнатия и прославен наш Спасител, Богочовека Иисус Христос. Истинни са думите на нашия Господ и нито една от тях няма да отмине (Мат. 24:35), защото ето: “Той възкръсна, както беше казал” (Мат. 28:6; срв. Йоан 2:22).