Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Неизброими са добрините, с които всемилостивият Бог е дарявал народа ни в неговия хилядолетен и изпълнен с превратности исторически път. А най-голямата от тях е принадлежността ни към Неговата св. Църква, към обществото на онези, които се спасяват. По Божи промисъл още в далечни векове нашият народ беше приобщен към Христовата вяра и към Църквата, за да стане и той „народ Божи“ (срв. 1 Петр. 2:10). В благоприятен момент дойде и църковната ни самостоятелност в институционално отношение ­– свидетелство за духовно израстване и укрепване в добродетелта. И всичко това – придружено от обилни плодове на светост и църковна просвета.

Има обаче и дни на изпитания. Понякога те продължават с години, а понякога и със столетия. Църквата с право ни учи, че те идват, за да укрепват нашата вяра. През 1767 г. на такова изпитание беше подложен и христолюбивият ни народ ­– несправедливо и самоволно лишен от своята обична Охридска архиепископия. В столетията под чужда политическа власт тя едничка беше останала, за да напомня на православния българин за славното минало на неговата Църква – за предци, памет, приемственост и национално самосъзнание. Но дедите ни не се примириха с обстоятелствата и в продължение на повече от столетие неуморно и доблестно търсеха начини да възстановят историческата правда. И Божия воля бе щото тяхната справедлива борба, преминала през толкова много премеждия, неуспехи и горчивини, да се увенчае с успех: на 27 февруари 1870 г. църковната независимост на народа ни беше възстановена с учредяването на така скъпата на историческата ни памет Българска екзархия!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)

1.jpgТвоето Рождество, Христе, Боже наш,
озари света със светлината на богопознанието.

(Тропар, гл. 4)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Всеки път на границата между старата и новата година едно събитие от свещената история ни изпълва с такава неописуема радост и внася в сърцата и в домовете ни такава топлина, каквато нищо друго под слънцето не може да ни дари. Това единствено по рода си събитие е Рождеството в плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Всяка година в деня на Неговото Рождение ние, верните членове на светата Му Църква, се изпълваме с радост и умиление при спомена за Младенеца от Витлеемската пещера, за Бога, приел нашата човешка природа и станал Син Човешки, за да даде възможност на нас, по думите на великия св. Атанасий, да станем синове Божии.

Хилядолетия наред това божествено събитие е било само очаквано. Хилядолетия наред Израил е живял с вяра и с надежда за идването на Месия, Спасителя на света. И ето, че в Рождественската нощ дългоочакваното събитие настъпва. Ето че Помазаникът вече е дошъл, „защото, както пише св. евангелист Лука, у Бога няма да остане безсилна ни една дума“ (Лука 1:37). Изпълнило се е пророчеството на св. прор. Исаия, в което се казва: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог“ (Ис. 7:14). В тази нощ светът вече е посрещнал Своя божествен Спасител. В човешката история е настъпило нечувано събитие, за което дотогава са знаели само верните чада от дома Израилев, но за което вече ще узнаят и всички останали, тъй като вестта за Него ще се разпространи по всички краища на света и сред всички народи (Мат. 28:19). Открила се е „великата тайна на благочестието“ и Бог се е явил в плът (1 Тим. 3:16). Открила се е и тайната на богопознанието, както за това свидетелства Църквата в своето богослужение и в своето богословие – тайна, която тя открито възвестява на света вече цели две хилядолетия, като пази и до днес неповредена вярата „веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда 3).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)
Патриаршеско послание по случай 100-годишнината от основаването на Македоно-Българския източноправославен храм "Св. Благовещение" 26 -27 септември 2009 г. Стилтон, Пенсилвания, САЩ

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

„Избран от дните е този Божествен и свят ден. Христос възкръсна тридневен от гроба, Като плени ада и възкреси човеците; прославяйки Го, всички да зовем: Христос възкръсна хора, веселете се!"

(акатист на Пасха; кондак 1)

ВЪЗЛЮБЕНИ ЧЕДА НА РОДНАТА НИ СВЕТА ЦЪРКВА,

Възкресение Христово, Пасха, Великден - това е най-големият, най-тържественият празник на Христовата Църква, защото ни благовести победата на Христос над смъртта, изкуплението от греха и вечното спасение.

Днес тържествуват вярата, надеждата и любовта. Това е ден на свято веселие и особена радост. „Тоя ден е Господ сътворил, да се зарадваме и развеселим в него" (Пс. 117:24). Днес всяко творение възпява възкресението - ангелите на небето, човеците на земята и цялата природа. Днес е прославата на доброто и гибелта на злото и неговите служители. Днес е тържество на добрите души и сърца. Днес Господ благодатно ни озарява с радостта на възкресението Си. Първите човеци Адам и Ева чрез греха и смъртта са изгубили живота, а сега чрез Живота в лицето на Възкръсналия Господ Иисус Христос смъртта се обезсили. Чрез непослушанието на Адам сме загубили рая, а сега чрез послушание във вярата, съхранявана от Църквата, ни се открива входът на рая. Великден - Пасха, по думите на св. Йоан Златоуст, е залог за мира, източник на примирение, прогонване на враговете, разрушение на смъртта, избавление от греха и спасение на човеците. Затова вестта на "светоносния ангел" ни ощастливява и окриля. Великден е денят на живота, в който любовта, идваща от горе, победи силите на злото и обезсили ада.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)
„Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.”
(1 Тим. 3:16


   Възлюбени в Господа чеда
   на светата ни Църква,

Днес е рожденият ден на нашия Спасител, Богочовека, Господа нашего Иисуса Христа. Велика тайна – Господ Бог се роди в плът от светата Дева Мария за спасение на човешкия род от първородния грях – греха на Адама и греховете на неговото потомство и до днес. Бог е Бог на любовта и на милостта. Тази истина псалмопевецът цар Давид поетично изразява, като казва, че в него се срещнаха две велики истини – „милостта и истината, правдата и мирът се целунаха”, с оглед на това и св. евангелист ап. Йоан Богослов казва: „Бог толкова обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16). За това говори и апостолът на народите св. ап. Павел, като нарича Рождението на Христа „велика тайна на благочестието”.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики