„Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух“
(Тропар, гл. 6)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Христос воскресе!

Оставайки под знака на радостта от Христовото Възкресение, днес св. Църква ни приканва да си спомним и за равноапостолния цар Борис, благодарение на когото в далечното девето столетие българският род възприе спасителните истини на християнската вяра. Да си спомним за богоблажения Борис, приел в кръщелния купел името Михаил, когото Бог бе видял като достоен съсъд за Своята благодат, просвещавайки ума и сърцето му с истинската вяра и определяйки му жребия на равноапостолството. И така, отново да прославим заедно с цялата Църква владетеля, определил както с личния, така и със своя държавнически избор приобщаването на нашия народ и държава към християнската цивилизация.

Преданието на Църквата е запазило за нас образа на равноапостолния св. Борис като истински отдаден на християнската вяра владетел, в когото изобилно е действала Божията благодат. За него, неговият съвременник – Константинополският патриарх св. Фотий, пише, че той е бил „озарен душевно с блясъка на Божествения Дух“ и „възведен към светлината на благочестието“, че е извършил такова дело, с което се е издигнал до „деянието и подражанието на великия Константин“, че е бил наистина „от Бога княз на България“. Столетие по-късно, друг велик светец на Църквата – Константинополският патриарх Николай Мистик, казва, че „блаженият“ Борис „сега се намира при светците на небето… и стои пред Бога, удостоен с голяма похвала за делото, което с помощта на Бога е направил за българите, а именно за това, че е положил основата на вярата, заради което и справедливо се почита“. Този образ допълва и Охридският български архиепископ Теофилакт, определяйки св. Борис І Михаил като „Божи наместник“ и „осветен княз на България“, чиято душа „познала Божията воля“, така че управлението му „преминало в трайно спокойствие и немалко народи му се покорили, защото сигурно се уповавал на истинския Бог“. А след отминаването си от този свят „бил прославен от Господа с чудеса и изцеления, които боголепно се извършвали чрез мощите му“.

Христос възкръсна и животът се възцари...

Христос възкръсна и цялата земя Му принася

хвалебна жертва!

(Акатист на Възкресение Христово, Икос 8)

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възлюбени във възкръсналия Христос чеда на светата ни Църква,

Всяка година в дните на Пасха християните по целия свят преживяваме нашата радост от потвърждението на вестта за Христовото възкресение. И тази радост е пълна, защото Възкресението на Господа е не само залог за нашето лично възкресение в деня Господен, но и обновление на цялото творение. „Възкръсна Христос и цялото творение се радва... Възкръсна Христос и цялото творение се обнови” – така пее Църквата в този действително най-светъл ден от годината, когато нощта се обръща в ден, отчаянието­ в надежда, адът­ в рай и смъртта –­ в живот! И тържествувайки, пита с думите на апостола: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Кор. 15:55). И вече нищо не може да помрачи тази радост на християните, защото дълбоко в нашите сърца ние знаем, че­ да, „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20)!

Възлюбени в господа братя и сестри,

В хилядолетната си история българският народ и неговата Православна църква са били изправяни пред не едно и две тежки изпитания. Времена на подем и възход са били заменяни от периоди на покруса и печал. Ала изпитанията не можеха да сломят духа на нашия народ, нито да подкопаят неизменната му вяра в Бога и в Неговия благ промисъл. Така беше и в дългите десетилетия на наложената над Българската екзархия църковна схизма – може би най-тежкото в исторически аспект изпитание, пред което е била изправяна поместната ни църква. С дълбока вяра в Бога, но и с ясно съзнание за несправедливия характер на стореното му през 1872 г., православният български народ нито за миг не измени на православната си християнска вяра и на светото Православие, а с много търпение дочака благоприятното време за разрешаване на тежкия конфликт с майката-църква Константинополската вселенска патриаршия, когато на 22 февруари 1945 г. схизмата беше вдигната и каноничното общение с останалите поместни църкви беше възстановено.

Днес от това радостно събитие се изпълват седем десетилетия – период, в който, въпреки последвалите изпитания на безбожния тоталитарен политически режим и на последвалия го вътрешен разкол, нашата църква израсна и още повече укрепна, за да влезе в третото хилядолетие от Христовата епоха единна и още по-силна – надеждна духовна опора на своя обичен народ и на своята родина. „Славна църква, която няма петно, или порок… света и непорочна” – такава, каквато искаше да вижда Църквата още в зората на християнството апостолът на народите, св. апостол Павел (Еф. 5:27).

Слава във висините Богу, и на земята мир,
между човеците благоволение!
(Лука 2:14)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Отново е Рождество Христово и с трепет посрещаме нечуваната вест за Въплъщението на Божия Син. Изпълнява се Божието обещание, изпълняват се и древните пророчества и над целия свят засиява неугасимата светлина на Рождество: „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието“. Така пее Църквата всяка година в тези наистина светли дни, славословейки великата Божия милост и благодарейки на Бога за Неговата жертвена любов към цялото творение. „Защото – както свидетелства и божественият евангелист – Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16). И защото това е, което ни носи тайнството на Боговъплъщението: възможността да имаме живот и да го имаме „в изобилие“ (Иоан 10:10), да бъдем синове и дъщери не само човешки, но и Божии, и дори да се наречем богове по благодат (Пс. 81:6; Иоан 10:34).

Твоето възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата; удостой и нас на земята с чисти сърца да Те славим! (Стихира, гл. 6)

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ВЪЗЛЮБЕНИ ВЪВ ВЪЗКРЪСНАЛИЯ ГОСПОД ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

Дивен е Божият промисъл и Божията любов към нас е безмерна! Непостижими са Божиите съдби, неизследими са Господните пътища! (Рим. 11:33). Нито една Божия дума не остава безсилна (Лука 1:37), защото Неговите думи са верни и истински (Откр. 22:6) и Бог е верен на Своите обещания. И ето – Христос възкръсна, „както беше казал” (Мат. 28:6). „Възкръсна Христос и портите адови се уплашиха; … Възкръсна Христос и смъртта ридае...” (Акатист на Възкресение Христово, икос 1).

Тържество на живота, пиршество на вярата и празник на празниците – с такива изрази Отците на Църквата са описвали неописуемата тайна, вестта, за която чули за първи път жените-мироносици: „Няма го тук, но възкръсна” (Мат. 28:6). Тайна, скрита дори и от ангелите, „а сега явена, и… възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата” (Рим. 14:25). „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” – така тържествува през Първи век призованият от Самия Христос Апостол на народите св. Павел (1 Кор. 15:20).