Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1_20.jpg“И Сло­во­то ста­на плът, и жи­вя меж­ду нас, пъл­но с бла­го­дат и ис­ти­на; и ние ви­дях­ме сла­ва­та Му, сла­ва ка­то на Еди­но­ро­ден от От­ца” (Йоан. 1:14)

Въз­лю­бе­ни в Гос­по­да че­да на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва,

В про­дъл­же­ние на две хи­ля­до­ле­тия ед­но съ­би­тие от­мер­ва дни­те и го­ди­ни­те на све­та и на все­ки от нас: Рож­дес­т­во­то по плът на на­шия Гос­под и Спа­си­тел Иисус Хрис­тос. Той дой­де, за да ос­во­бо­ди чо­ве­ци­те от власт­та на гре­ха и смърт­та, и да­де на всич­ки ни за­лог за нов и об­но­вен жи­вот в Цър­к­ва­та, ко­я­то е стълб и кре­пи­ло на ис­ти­на­та, „Цър­к­ва на живия Бог” (1 Тим. 3:15). Той ни да­де жи­вот от Се­бе Си (Иоан. 5:26) – та­ка че и ние да има­ме жи­вот, и то жи­вот „в изо­би­лие” (Иоан 10:10). Той прие плът от ут­ро­ба­та на Прес­ве­та­та Де­ва и пъл­но­та на чо­веш­ка­та при­ро­да, та да мо­же дейс­т­ви­тел­но да из­ку­пи чо­веш­кия род и да до­ве­де все­ки, по­вяр­вал в Не­го, в до­ма на От­ца, къ­де­то е веч­ни­ят жи­вот.

4.2666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.27 (30 Votes)
Становище на Св. Синод на БПЦ относно: Концепцията за въвеждане на учебен предмет Религия в българското училище  с автор: Обществен съвет (ОС) към МОН

Въвеждането на задължителен предмет Религия в българското училище е назряло.

Адекватното разрешаване на този въпрос е от национално значение.

От концепцията за въвеждането на предмета Религия зависи дали дългосрочните последствия от този акт ще имат положително или отрицателно въздействие върху развитието на бъдещите поколения.

Българската Православна Църква не е равнодушен зрител на участта на българската младеж. Затова тя и сега проявява своята високоотговорна позиция и както винаги желае да съдейства за добруването на българския народ.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

"Господ ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си" (1 Цар. 2:10)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
През настоящата 2007 година от Рождението по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос православното българско изпълнение отбелязва особено важна годишнина: 1100 години от успението на св. цар Борис I Михаил (852-889 г.; 12 май 907 г.) - нашия Покръстител и вечен небесен застъпник пред престола на Всевишния.

Бог, в Чиято власт са времената и годините (Деян. 1:7), Който като любещ Баща обича всички Свои чеда и желае "всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен" (Йоан. 3:15), ни е дарил с равноапостолния цар и просветител Борис от любов към нас, та и българският народ да върви през вековете просветен със светлината на истинното богопознание, което се дава в св. Божия Църква. Свещен и синовен наш дълг като достойни негови наследници е да пазим и да тачим паметта му със слово и дело през всичките отредени ни от Бога дни и години.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
 "И възкръсна в третия ден, според Писанията"

Символ на вярата, 5

col_8_1.jpg Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Спасителният възглас отново отеква до краищата на вселената, за да възвести онази неизказана радост, с която първи били удостоени жените-мироносици, а чрез тях и всички ние: "Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна" (Лука. 24:5-6). А Христос наистина "възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20), за да промени необратимо съдбите на всички нас и да преобрази живота на целия паднал в мрак и грехове свят. Защото Син Човечески наистина "трябваше да пострада… и да влезе в славата Си", та да се изпълни "казаното за Него в цялото Писание" (Лука. 24:26-27).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)
Alexander_Nevsky.jpg„Кой­то жи­вее под пок­ри­ва на Все­виш­ния,
той оби­та­ва под сян­ка­та на Все­мо­гъ­щия“
(Пс. 90:1)



Въз­лю­бе­ни в Гос­по­да че­да на све­та­та ни Цър­к­ва,

От­ми­на още ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на, в ко­я­то бо­го­лю­би­ви­ят ни на­род пре­жи­вя из­пи­та­ния, но пос­тиг­на и не мал­ко ус­пе­хи. Бог, Кой­то е по­ло­жил в Своя власт вре­ме­на­та и го­ди­ни­те (Де­ян. 1:7), бе­ше ми­лос­тив към нас, ка­то ни по­ма­га­ше и под­к­ре­пя­ше уси­ли­я­та ни по пъ­тя на на­ше­то лич­но и об­щес­т­ве­но усъ­вър­шен­с­т­ва­не, ка­то бде­ше над пъ­ти­ща­та ни и из­п­ра­вя­ше на­ши­те пъ­те­ки, ко­га­то те се от­к­ло­ня­ва­ха от све­та­та Му во­ля (Пс. 24:4). Род­на­та ни Бъл­гар­с­ка пра­вос­лав­на цър­к­ва по­ло­жи уси­лия да до­ук­ре­пи своя вът­ре­шен мир, ка­то ут­вър­ди пос­тиг­на­то­то един­с­т­во и раз­ши­ри сво­я­та об­ра­зо­ва­тел­на, въз­пи­та­тел­на и ду­шес­па­си­тел­на ми­сия.

 

И рече старецът...

От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски