Твоето Рождество, Христе, Боже наш,
озари света със светлината на богопознанието.
(Тропар, гл. 4)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Всеки път на границата между старата и новата година едно събитие от свещената история ни изпълва с такава неописуема радост и внася в сърцата и в домовете ни такава топлина, каквато нищо друго под слънцето не може да ни дари. Това единствено по рода си събитие е Рождеството в плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Всяка година в деня на Неговото Рождение ние, верните членове на светата Му Църква, се изпълваме с радост и умиление при спомена за Младенеца от Витлеемската пещера, за Бога, приел нашата човешка природа и станал Син Човешки, за да даде възможност на нас, по думите на великия св. Атанасий, да станем синове Божии.

Хилядолетия наред това божествено събитие е било само очаквано. Хилядолетия наред Израил е живял с вяра и с надежда за идването на Месия, Спасителя на света. И ето, че в Рождественската нощ дългоочакваното събитие настъпва. Ето че Помазаникът вече е дошъл, „защото, както пише св. евангелист Лука, у Бога няма да остане безсилна ни една дума“ (Лука 1:37). Изпълнило се е пророчеството на св. прор. Исаия, в което се казва: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог“ (Ис. 7:14). В тази нощ светът вече е посрещнал Своя божествен Спасител. В човешката история е настъпило нечувано събитие, за което дотогава са знаели само верните чада от дома Израилев, но за което вече ще узнаят и всички останали, тъй като вестта за Него ще се разпространи по всички краища на света и сред всички народи (Мат. 28:19). Открила се е „великата тайна на благочестието“ и Бог се е явил в плът (1 Тим. 3:16). Открила се е и тайната на богопознанието, както за това свидетелства Църквата в своето богослужение и в своето богословие – тайна, която тя открито възвестява на света вече цели две хилядолетия, като пази и до днес неповредена вярата „веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда 3).