Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

67896Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква.

В края на Своето земно служение нашият Господ Иисус Христос изпрати апостолите Си на проповед с поръчението: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). Сетне, в деня на Петдесетница, апостолите получиха и даровете на Светия Дух, като проповядваха Евангелието на Царството Божие и всеки слушаше благовестието на своя роден език (Деян. 2:1-12). Вярна на този Завет и на това Божествено повеление, светата Църква във всички времена е разпространявала евангелското слово по цялата земя и сред всички народи. В определеното от Бога време вестта за Възкресението на Христа Спасителя достигна и до рода на славяните, които – подобно на много други народи – тънеха в невежеството на езичеството и безпросветността. Бог благоволи и на тях да бъде проповядвана „благоприятната Господня година” (Лука. 4:19), при това на родния им език.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

9Христос воскресе!

Възлюбени в Господа чеда на светата Българска православна църква,

Много са паметните и досточтими събития от най-новата история на родната ни Църква, правоприемник и верен наследник на славните средновековни юрисдикции на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия и Търновската патриаршия. Започвайки с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. и успехите на нейното църковно-просветно дело, преминавайки през изпитанията на войни и политически режими, в определеното от Бога време православната ни Църква отново възстанови и патриаршеското си достойнство.

Богу било угодно това да се случи на 10 май 1953 г. – в края на проведения в престолна София Трети църковно-народен събор. Оттогава изминаха шест десетилетия – време, в което Българската патриаршия укрепна и за пореден път се утвърди като автокефална юрисдикция – предана духовна майка на богодарувания ѝ народ, неделим член на Едната, света, съборна и апостолска Църква, заемайки отново полагащото ѝ се място в голямото семейство на вселенското и съборно Православие.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

332223333-1“А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога,

и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан 17:3).

 

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В Рождественската нощ пред нас отново се открива тайната на благочестието! Богомладенецът Христос се ражда във Витлеемската пещера! Синът Божи става Син Човечески. Ражда се Христос и вече Бог е с нас! Пазената от векове тайна на спасението озарява цялото творение. Изпълнило се е Божието обещание и лъчите на богопознанието достигат до всяко кътче на Божия свят. Ангели с пастирите славословят, мъдреци подир звездата пътешестват, земята принася дом на Невместимия. Ражда се Младенец -­ предвечният Бог!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

Христос

Патриаршеско и синодално пасхално послание

“В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Йоан 1:4).

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възлюбени във Възкръсналия Господ чеда на светата ни Църква,
В утрото на свещената Пасха до всички краища на вселената отново се разнася радостната вест за Възкръсналия Богочовек, за победата и тържеството на живота. И радостта ни е пълна, а надеждата ни - светозарна, защото “ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20).

С тази непомрачена надежда и с неизменна вяра във Възкръсналия от мъртвите Христос Господ живеем и се спасяваме, чрез тях свидетелстваме пред света, че “Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син” (1 Йоан. 5:11); че по Божия милост ни е дарувано “възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век” (Символ на вярата, 11-12). Залогът пък и начатъкът на това наше възкресение е Възкресението Христово. Приели Кръщението, участници в светотайнствения живот на Църквата, ние се превръщаме и в свидетели Христови, в очевидци на Неговото славно и всепобедно Възкресение. Макар подвластни на човешки немощи, пред нас е спасителната надежда на възкресението и вечния живот в Царството на Отца. Макар все още в плен на “поднебесните сили на злобата”, живеем свободни от властта на злото и смъртта. С чисти сърца и помисли изповядваме пред света, че, ето, възкръсна Христос, “Алфата и Омегата... начало неизяснимо и край непостижим” (св. Мелитон Сардийски, Слово за Пасха); че “възкръсна Христос и живот се въдвори!” (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).

4.1111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.11 (9 Votes)
Като неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател – нашия Господ Иисус Христос, и която се направлява от живеещия в нея Свети Дух, Българската православна църква – Българска Патриаршия отстоява и проповядва неизменното духовно-нравствено учение на Евангелието и подпомага своите членове в съблюдаването на достоен начин на живот, съответстващ на възвишените духовни ценности на светото Православие.
    
В този смисъл Българската православна църква е пазителка на фундаменталните битийни, духовно-нравствени и семейни закони, вложени в света и в човека от Триединния Бог – Създателя на всичко видимо и невидимо. Тяхното осъзнаване и съблюдаване е признак за богообразността на човека и едновременно с това е път на богоуподобяване на личността и път на спасение за човешкия род. Затова Българската православна църква смята за свой дълг да изрази позицията си относно методите на асистирана репродукция („Ин витро оплождане” / „In vitro fertilization”-IVF; „Ин виво оплождане” / „Intracytoplasmic sperm injection”-ICSI) и заместващото (сурогатното) майчинство. Това са съвременни явления и биоетични проблеми, които имат една и съща пресечна точка – въпроса за произхода, достойнството, смисъла и предназначението на човешкия живот във всичките му фази. Това е не само философски и научен въпрос. Това е в най-висша степен богословски и екзистенциален въпрос, тъй като той прескача границите на философското и емпиричното познание и надхвърля временния характер на земното ни съществуване като навлиза в сферата на надсетивното духовно познание и непреходните измерения на човешкото битие.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски