Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква.

В края на Своето земно служение нашият Господ Иисус Христос изпрати апостолите Си на проповед с поръчението: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). Сетне, в деня на Петдесетница, апостолите получиха и даровете на Светия Дух, като проповядваха Евангелието на Царството Божие и всеки слушаше благовестието на своя роден език (Деян. 2:1-12). Вярна на този Завет и на това Божествено повеление, светата Църква във всички времена е разпространявала евангелското слово по цялата земя и сред всички народи. В определеното от Бога време вестта за Възкресението на Христа Спасителя достигна и до рода на славяните, които – подобно на много други народи – тънеха в невежеството на езичеството и безпросветността. Бог благоволи и на тях да бъде проповядвана „благоприятната Господня година” (Лука. 4:19), при това на родния им език.

Христос воскресе!

Възлюбени в Господа чеда на светата Българска православна църква,

Много са паметните и досточтими събития от най-новата история на родната ни Църква, правоприемник и верен наследник на славните средновековни юрисдикции на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия и Търновската патриаршия. Започвайки с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. и успехите на нейното църковно-просветно дело, преминавайки през изпитанията на войни и политически режими, в определеното от Бога време православната ни Църква отново възстанови и патриаршеското си достойнство.

Богу било угодно това да се случи на 10 май 1953 г. – в края на проведения в престолна София Трети църковно-народен събор. Оттогава изминаха шест десетилетия – време, в което Българската патриаршия укрепна и за пореден път се утвърди като автокефална юрисдикция – предана духовна майка на богодарувания ѝ народ, неделим член на Едната, света, съборна и апостолска Църква, заемайки отново полагащото ѝ се място в голямото семейство на вселенското и съборно Православие.

“А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога,

и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан 17:3).

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В Рождественската нощ пред нас отново се открива тайната на благочестието! Богомладенецът Христос се ражда във Витлеемската пещера! Синът Божи става Син Човечески. Ражда се Христос и вече Бог е с нас! Пазената от векове тайна на спасението озарява цялото творение. Изпълнило се е Божието обещание и лъчите на богопознанието достигат до всяко кътче на Божия свят. Ангели с пастирите славословят, мъдреци подир звездата пътешестват, земята принася дом на Невместимия. Ражда се Младенец -­ предвечният Бог!

Патриаршеско и синодално пасхално послание

“В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Йоан 1:4).

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възлюбени във Възкръсналия Господ чеда на светата ни Църква,
В утрото на свещената Пасха до всички краища на вселената отново се разнася радостната вест за Възкръсналия Богочовек, за победата и тържеството на живота. И радостта ни е пълна, а надеждата ни - светозарна, защото “ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20).

С тази непомрачена надежда и с неизменна вяра във Възкръсналия от мъртвите Христос Господ живеем и се спасяваме, чрез тях свидетелстваме пред света, че “Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син” (1 Йоан. 5:11); че по Божия милост ни е дарувано “възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век” (Символ на вярата, 11-12). Залогът пък и начатъкът на това наше възкресение е Възкресението Христово. Приели Кръщението, участници в светотайнствения живот на Църквата, ние се превръщаме и в свидетели Христови, в очевидци на Неговото славно и всепобедно Възкресение. Макар подвластни на човешки немощи, пред нас е спасителната надежда на възкресението и вечния живот в Царството на Отца. Макар все още в плен на “поднебесните сили на злобата”, живеем свободни от властта на злото и смъртта. С чисти сърца и помисли изповядваме пред света, че, ето, възкръсна Христос, “Алфата и Омегата... начало неизяснимо и край непостижим” (св. Мелитон Сардийски, Слово за Пасха); че “възкръсна Христос и живот се въдвори!” (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).