Излязохме от смисъла. Най-безотговорно го напуснахме и получихме амнезия. Забравихме пътя за връщане. А как бяха думичките, с които се влизаше обратно в неговата крепост: Сезам ... ? Обикаляме около крепостта като безпомощни бездомници, замяраме се със звуци и срички, с жестове и погледи, но не разбираме какво означават. Звуците и погледите отскачат отразени. Няма кой да ги схване. Няма у кого да се спрат. Защото сме вън от смисъла.