Беше болен някой си Лазар, от Витания, когото Иисус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: „Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!“. А Иисус рече: „Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея син Божий“. И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: „Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя“. А учениците му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее“. Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече направо: „Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся“.
Болестите и смъртта – страховете човешки. Колкото и напреднало да е човечеството, каквито и постижения да има в технологията и дори в космоса, човекът си е същество, изтъкано от страхове и най-големият е страхът от смъртта. Защото животът ни е единствен и неповторим, няма да имаме втори шанс, няма да можем в друг живот да избегнем грешките от този, няма да постигнем мечтите си в другия свят. Тук, в този, човек може да обиколи света, да преплува с лайнер океана, да посети непознати и далечни земи, да види далечни и непознати животни, да качи далечни и непознати върхове, тук, на тази земя, в този живот. И ето че едно човешко същество през всички тези столетия и хилядолетия е получило втори шанс. Лазар е възкръснал!
Как, бихме реагирали днес? Днес лекарите и медицината вършат чудеса и спасяват дори отписани от живота люде, нали? Казваме, че тези хора са се спасили по чудо. И как заживяват те, ако наистина смъртта е надникнала в очите им?
„И ще погледнат към Мене, Когото прободоха
До коя Коледа ще ме отведе празният екран на компютъра?
Беше святата нощ на 1960-та. Бях четири годишна, а брат ми - шестмесечно бебе. Не знаех че това е Святата нощ. Но атмосферата в дома беше различна. Не помня трапезата и обредите,но тишината и мира в душата си помня и сега. Усещах различното, прекрасното и му се наслаждавах. Часът отиваше към полунощ, но не ме караха да си лягам както друг път. Навън валеше тихо сух сняг на големи бели снежинки, които дълго танцуваха преди да покрият земята. И в най-прекрасният от тези мигове чух отвън, на двора, да пеят ангели. И днес съм сигурна, че тогава чух ангелско пеене! Тихо ме залюля това пеене... заедно с цялата къща. Заедно със снежинките се понесох в небето в белоснежна, топла, пухкава люлка. С мен бяха много ангели... И до сега този остава най-щастливият миг в живота ми. По-прекрасен от него не съм имала. По-красиво пеене не съм чувала. По-голяма сладост на душата не съм усещала. Поисках да извикам: "Майко, татко, навън пеят ангели, елате да им отворим..! В същия миг майка трепна: "Коледари..!" и бързо изтича в съседната стая. Докато коледарите влязат, тя се беше върнала с орехи, сушени плодове и други дарове. Беше точно полунощ..!
Декември е... Ту свие студ, ту настъпи някакво странно затопляне... По улиците бързат замислени люде, много празници през този месец, много изпразнени сметки. По витрините вече греят коледните украси, в центъра на града се издига елха, тазгодишна, кичеста, искряща от светлини и играчки. По новините някоя мутра се е възпроизвела в бизнесмен, някой бизнесмен вече е бил застрелян. На ъгъла често виждам една женица, не много стара, много слаба, тиха, свита, протяга ръка и бързо я отдръпва, ако я подминеш. Не нахалства. Аз се върнах и оставих левче, тя благодари едва чуто :
