Възможно е и да греша, но през последните две-три десетилетия почти спряхме да говорим за любовта. Темата за любовта, изпълваща лирическата поезия, музиката, изобразителното изкуство, нашето ежедневие, изчезна. Днес дори е непривично да говориш за любовта, направиш ли го – отговарят ти с иронична усмивка.Днес се говори за секс, за бой-гърл френдове и други подобни неща. Каква любов, когато вестниците пускат обяви на млади момичета предлагащи своите услуги? Любовта, по всичко изглежда, се превърна в анахронизъм. Това е и печално, и много тревожно, защото способността да обича е отличителна черта на човека. Губейки способността си да обичаме, ние губим човешкото в себе си, приближаваме са към животните, които също се размножават.
Любовта е много широко и доста неясно понятие. В античността гърците са различавали два вида любов. Спокойното, устойчиво чувство – почитта, привързаността, предаността – те наричали „филия”. Това е любовта към родителите, към професията, родния град, отечеството. От корена на „филия” произлизат някои наши съвременни думи: „филантропия” – любов към човека, „философия” – любов към мъдростта, „филаделфия” – любовта към братята и сестрите. Понякога „филията” може да се превърне в страст, например любовта към властта, богатството, към славата или наслажденията и тогава тя заслужава нашето осъждане.
Цялата статия: Есе за любовта
Преображение Господне. Отново от високите върхове на величествената планина Тавор, благата Христова светлина, струяща от Божествената Личност на Спасителя залива помраченото от греховността и похотите подножие на нашето забързано и често объркано житейско ежедневие. Отново от недостъпните висини гръмкият глас на Бог - Отец властно ни заповядва да се опомним, да намерим изход от безпътицата на живота си и с вътрешните си сетива да се вслушаме и да доловим сред шума на суетата безсмъртните слова на Неговия Единороден Син Иисус Христос, Който е Път, Истина и Живот. Във величествено сияние около молещия се и смирен Божий Син се явяват древните пророци Моисей и Илия, за да засвидетелстват единството и хармонията между текстовете на техните писания и Неговото Весдесъщо Слово - като Вечен Непресъхващ Извор на мъдрост, благодат и истина.
Според Св. Писание Царството Божие е очаквано в края на дните и е обещано за тези, които са с Бога (Дан. 2:44; Мат. 7:21). Царството Божие е и раят, Небесното царство, където – в неизказано и блажено общение с Бога – праведниците, носейки в себе си Бога и Неговата нетварна светлина, сияят като слънца. Но Царството Божие е и вътре в сърцата на вярващите, както казва Спасителят: „Царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21). Това царство в сърцата на вярващите е живо и постоянно общение, безстрастно и благодатно единение със Светата Троица още в този временен живот. Това царство донякъде се вкусва от всеки човек, понеже Бог иска всички да се спасят и да достигнат до познание на истината (срв. Тит 1:1). А Светият Дух – Този, Който изпълва сърцата на вярващите и им дава още в този живот да вкусят от Божието Царство, което ги очаква и след телесната им смърт, Той вее където Си иска (Иоан 3:8). За да стане всеки човек причастник на Божието Царство още в този свят, което е залог и свидетелство за неговото участие в несекващия Христов духовен пир в Неговото вечно Царство, Христос е дарил на вярващите в Него да станат Негово Тяло чрез причастяването си с Него в Евхаристията (Еф. 3:6, 4:16) и по този начин, бидейки много членове, да са едно.
Вечерта на Велика събота. Приятели се изтърсват у дома и предлагат да отидем на площад “Александър Невски”, за да видим дали нещо ще се случи. Нито един от нас не изглежда религиозен и намерението ни е продиктувано от чисто любопитство плюс може би тайното желание да подразним органите на властта.
Пасха, Господня Пасха!... Христос Бог ни преведе от смърт към живот! 
