„Дяволът се завръща с пълна сила”, пише Робер Мюшамбле и продължава: „В действителност той никога не е напускал сцената реално. Втъкан още от Средновековието в основите на европейската канава, той е придружавал всичките ѝ метаморфози. Той е интегрална част от динамизма на континента… Поради този факт той е единосъщен с промяната на европейския свят; получава стойност от едно движение, което чисто и просто е еволюцията и триумфът на човека върху земното кълбо… Следователно демонът на Запада не може да бъде свит само до обикновен мит… Което в никакъв случай не означава, че той е реален, конкретен. Колкото и да не се харесва на теолозите, чийто занаят е да твърдят точно това, историкът, чиято цел е да разбере какво разделя и свързва обществата, няма нужда от този постулат, за да оцени изключителната стойност на последствията от вярата.”[1]Колкото и странно да изглежда, ако ползвам думите на цитирания автор, мен именно като богослов не ме дразни фактът, че историкът няма нужда от постулата за реално съществуващия зъл дух. Не ме дразни поради елементарната причина, че приложното поле на историческата наука не е идентично с богословското, макар и да имат много общи неща, а още по-малко – със схващането за Сатаната като личен дух, като паднал ангел. Това никак не ми пречи да оценя изключителната стойност на сериозното историческо изследване. Да не говорим, че тук има и още няколко неща, които следва задължително да се споменат.
Цялата статия: Онази грозна сила
Като те заболи душата и... няма отпускане, докато не звънне телефонът. Или: звънне телефонът и те заболи душата, та няма отпускане...
Ако някой знае всичко за всичко – си каза Мечето, - 
