Когато бях юноша и започвах да навлизам във вярата, често си задавах въпроса: "Добре, Царство Небесно… А какво правят хората там? С какво се занимават, с какво е запълнен реалният им живот, та нали Царството Небесно не е някаква абстракция, а реалност, но от висш, неземен порядък…" И не можех да си представя задгробния живот, колкото и да се стараех, и даже живота на праведниците - признавам си и се разкайвам, ми изглеждаше скучен и постен. Подозирам, че не само аз съм мислил така. По същото време, времето на «юношеските търсения» прочетох стиховете на поета от Сребърния век – Саша Чорний. Там намерих куплетче с обръщение към Бога… молба за посмъртна участ:
И аз Те моля без слова,
Нека изчезна във мъгла, -
Във рая ще ми бъде скучно,
А ад видях и тук сега.