Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_34.jpg„И ще погледнат към Мене, Когото прободоха
 и ще ридаят за Него както се ридае за Единороден
и ще плачат за Него както се плаче за Първороден ” (Зах. 12:10 б)

Господи Иисусе, Ти по Твой образ сътвори праотците Адам и Ева и ги украси с Твоята неизказана красота. А те Владико, като предпочетоха тварта пред Тебе – Твореца, съгрешиха и човешкото естество се повреди и помрачи (Рим. 5:12) и те умряха. А ти искаше да им дариш не само дървото на живота, но и Самия Себе Си. И заради тях и нас Ти се въплъти и вкуси смърт, за да ни възкресиш.

Когато Ти ме възсъздаде като нова твар след Кръщението, не само ме роди за живот в Тебе, но Светият Дух ме украси с благоуханното миро и ми дари като залог и утеха Самия Себе Си. Христе, Ти не само ми обеща че ще ям и пия от плода на лозата, но този плод на лозата Ти Сам претворяваш в Твои плът и Кръв като ме храниш със Самия Себе Си. А аз, подобно на праотците, се отвръщам от Тебе – истинска моя Храна, истинен мой Животе и отново аз се отделям от Теб и умирам за Теб като предпочитам не само по-малкото тварно добро, но даже желая многократно повече от Теб противните на Тебе грехове, страсти и пороци. По този начин Христе, аз Те предавам като праотците и като Юда предателя. Но както праотците, така и Юда предпочетоха тварното само веднъж, а аз постоянно, всекидневно и ежечасно избирам греха пред Тебе. О, Христе, въздигни ме мене грехопадналата и мъртвата поради своите страсти!

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)
1_33.jpgДо коя Коледа ще ме отведе празният екран на компютъра?

До онази ли Коледа, която е събрала всички мои детски Коледи. С брат ми цяла вечер се въртим и помагаме на баба – чукаме орехите, белим чесън, донасяме от сайванта наниз сухи червени чушки; ядем и бързаме да си легнем и да заспим, че да стане утре и да намерим под елхата подаръците. На сутринта се събуждаме късно и се сърдим защо не са ни събудили по-рано; тичаме към елхата и намираме подаръка. Подаръкът се оказва общ. Известно време с брат ми се гледаме навъсено. Но бързо забравяме сръднята, защото имаме диапрожектор, с който, като угасиш лампата, на стената може да се прожектират филмчета. Има и кутия с цели пет филмчета – за цар Салтан, за дивите лебеди... Искаме да стане веднага пак тъмно, денят да е минал и да е нощ, за да ги гледаме. Но не може. Навън е светло и бяло. Бяло. През нощта е навалял сняг. Тичаме навън, както сме с вълнените чорапи; баба крещи след нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
1_27.jpgБеше святата нощ на 1960-та. Бях четири годишна, а брат ми - шестмесечно бебе. Не знаех че това е Святата нощ. Но атмосферата в дома беше различна. Не помня трапезата и обредите,но тишината и мира в душата си помня и сега. Усещах различното, прекрасното и му се наслаждавах. Часът отиваше към полунощ, но не ме караха да си лягам както друг път. Навън валеше тихо сух сняг на големи бели снежинки, които дълго танцуваха преди да покрият земята. И в най-прекрасният от тези мигове чух отвън, на двора, да пеят ангели. И днес съм сигурна, че тогава чух ангелско пеене! Тихо ме залюля това пеене... заедно с цялата къща. Заедно със снежинките се понесох в небето в белоснежна, топла, пухкава люлка. С мен бяха много ангели... И до сега този остава най-щастливият миг в живота ми. По-прекрасен от него не съм имала. По-красиво пеене не съм чувала. По-голяма сладост на душата не съм усещала. Поисках да извикам: "Майко, татко, навън пеят ангели, елате да им отворим..! В същия миг майка трепна: "Коледари..!" и бързо изтича в съседната стая. Докато коледарите влязат, тя се беше върнала с орехи, сушени плодове и други дарове. Беше точно полунощ..!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (14 Votes)
1_140.jpgДекември е... Ту свие студ, ту настъпи някакво странно затопляне... По улиците бързат замислени люде, много празници през този месец, много изпразнени сметки. По витрините вече греят коледните украси, в центъра на града се издига елха, тазгодишна, кичеста, искряща от светлини и играчки. По новините някоя мутра се е възпроизвела в бизнесмен, някой бизнесмен вече е бил застрелян. На ъгъла често виждам една женица, не много стара, много слаба, тиха, свита, протяга ръка и бързо я отдръпва, ако я подминеш. Не нахалства. Аз се върнах и оставих левче, тя благодари едва чуто :

- Бог да те пази, свети Николай да ти помага...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1_124.jpg- Как е? Пазиш ли?
- Пазя.
- Добре ли пазиш? Не се ли отпускаш понякога?
- Вас какво ви интересува? Стоящият на пост не бива да говори с други хора. Противоуставно е.
- Не бързай да се сърдиш. Поговори си с нас.
- А кои сте вие? Да не би...
- Не, ти си непоправим. Разбира се, че не сме... Не чуваш никакви гласове. И нервната ти система е в изправност. Ние сме твоите добри стари въображаеми събеседници. Нали заради нас пишеш тази хроника. Ние я четем, обсъждаме помежду си и затова решихме да те заговорим. Да те попитаме как вървят нещата. Всичко наред ли е. Такива работи.


 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.