Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (11 Votes)
ПреображениеПреображение Господне. Отново от високите върхове на величествената планина Тавор, благата Христова светлина, струяща от Божествената Личност на Спасителя залива помраченото от  греховността и похотите подножие на нашето забързано и често объркано житейско ежедневие. Отново от недостъпните висини гръмкият глас на Бог - Отец властно ни заповядва да се опомним, да намерим изход от безпътицата на живота си и с вътрешните си сетива да се вслушаме и да доловим сред шума на суетата безсмъртните слова на Неговия Единороден Син Иисус Христос, Който е Път, Истина и Живот. Във величествено сияние около молещия се и смирен Божий Син се явяват древните пророци Моисей и Илия, за да засвидетелстват единството и хармонията между текстовете на техните писания и Неговото Весдесъщо Слово - като Вечен Непресъхващ Извор на мъдрост, благодат и истина.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)
1_3.jpgСпоред Св. Писание Царството Божие е очаквано в края на дните и е обещано за тези, които са с Бога (Дан. 2:44; Мат. 7:21). Царството Божие е и раят, Небесното царство, където – в неизказано и блажено общение с Бога – праведниците, носейки в себе си Бога и Неговата нетварна светлина, сияят като слънца. Но Царството Божие е и вътре в сърцата на вярващите, както казва Спасителят: „Царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21). Това царство в сърцата на вярващите е живо и постоянно общение, безстрастно и благодатно единение със Светата Троица още в този временен живот. Това царство донякъде се вкусва от всеки човек, понеже Бог иска всички да се спасят и да достигнат до познание на истината (срв. Тит 1:1). А Светият Дух – Този, Който изпълва сърцата на вярващите и им дава още в този живот да вкусят от Божието Царство, което ги очаква и след телесната им смърт, Той вее където Си иска (Иоан 3:8). За да стане всеки човек причастник на Божието Царство още в този свят, което е залог и свидетелство за неговото участие в несекващия Христов духовен пир в Неговото вечно Царство, Христос е дарил на вярващите в Него да станат Негово Тяло чрез причастяването си с Него в Евхаристията (Еф. 3:6, 4:16) и по този начин, бидейки много членове, да са едно.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (28 Votes)
1_50.jpgВечерта на Велика събота. Приятели се изтърсват у дома и предлагат да отидем на площад “Александър Невски”, за да видим дали нещо ще се случи. Нито един от нас не изглежда религиозен и намерението ни е продиктувано от чисто любопитство плюс може би тайното желание да подразним органите на властта.

“На бас, че тази година ще има много свят”! – каза Цветан.

Часът е единайсет, когато ние паркираме колите на улица “Аксаков” и цялата компания се отправяме по “Цар Шишман” към площада пред паметника на Цар Освободител. Вечерта е много приятна, топла, почти лятна. Навред гъмжи от народ, който се стича по посока на "Александър Невски”, и всичко изглежда с повишено настроение, празнично. Но едва навлезли в площада пред Народното събрание, ние виждаме милиционерски кордон, който прегражда пътя към църквата и пропуска само редки граждани, които размахват някакви бели листове. Разбрахме, че великденската служба тази вечер ще бъде само с покани.

“Ами за какво са тия покани? Как може да се ходи на църква с покани!” – ядосва се някаква жена до нас.

Милиционерският лейтенант, който е шефът на кордона, се усмихва и казва: “Патриархо го е страх от верващите!”

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (8 Votes)
1_46.jpgПасха, Господня Пасха!... Христос Бог ни преведе от смърт към живот! 
(
Богослужебен канон на празника Възкресение Христово, песен 3)

В сравнение с безкрайността на времето човешкият живот на земята е мигновение - искрица, припламнала сред безмълвието на необятния космос.  

Една неповторимост на личността, която се съдържа във всеки човек, една изживяна съдба, изтъкана от горести, радости и копнежи, отминава като миг навеки и безвъзвратно от лицето на този свят.  

И нейната следа е тъй краткотрайна... 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
1_22.jpgБеше болен някой си Лазар, от Витания, когото Иисус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: "Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!" А Иисус рече: "Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея син Божий." И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: "Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя." А учениците му рекоха: "Господи, ако е заспал, ще оздравее." Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече направо: "Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся."

Болестите и смъртта – страховете човешки. Колкото и напреднало да е човечеството, каквито и постижения да има в технологията и дори в космоса, човекът си е същество, изтъкано от страхове и най-големият е страхът от смъртта. Защото животът ни е единствен и неповторим, няма да имаме втори шанс, няма да можем в друг живот да избегнем грешките от този, няма да постигнем мечтите си в другия свят. Тук, в този, човек може да обиколи света, да преплува с лайнер океана, да посети непознати и далечни земи, да види далечни и непознати животни, да качи далечни и непознати върхове, тук, на тази земя, в този живот. И ето че едно човешко същество през всички тези столетия и хилядолетия е получило втори шанс. Лазар е възкръснал!

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.