Мобилно меню

4.6842105263158 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (38 Votes)
1_5.pngКато те заболи душата и... няма отпускане, докато не звънне телефонът. Или: звънне телефонът и те заболи душата, та няма отпускане...

Някога и утехата, и мъката по този свят идеха най-често по жицата. Днес е по-различно. Мислите и думите ни напускат медния кабел и се отприщват на воля в медийния ефир. Гъмжат около нас, преминават през телата и пространството ни, роят се около главите ни в очакване да бъдат уловени и разчетени; в очакване на своето въплъщение: чрез някой екран, слушалка, микрофон.

Тревожим се за чистотата на вода, земя и въздух. А те – пълни с нашите мисли и думи, които вълнообразно постъпват, вибрират, нагнетяват се под налягане и изпълват всичко. И нищо от това, че сме се справили с мазута, отпадъците и въглеродния двуокис; нищо от това, че сме почистили морето, почвата и атмосферата, ако не сме обърнали внимание на замърсителите-помисли. Всяко отровно изпарение, всяко осквернително петно, всяка атомна гъба, всяко човешко страдание водят началото си от някаква нематериална мисъл. Заредена в нечистоплътната си безплътност, тя произвежда своя първи взрив – изречената дума, звук, сигнал, тревога, кръв и дим...

4.843137254902 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (51 Votes)
monkey_with_banana.jpg
„Навремето например думите „нищо не разбирам” са означавали единствено глупостта на произнасящия ги; днес те носят уважение. Трябва само с открито лице гордо да заявите: „Нищо не разбирам от религията… аз всъщност нищо не разбирам от изкуство”, и ще бъдете на недостижима висота. А то е и особено изгодно, ако наистина нищо не разбирате” (Ф. М. Достоевский, Дневник писателя). Това е писано през 1873 г., когато, осмелявам се да твърдя, хората все още не са били до такава степен смлени между зъбните колела на модерните времена, както е днес. Но този вид позьорство или фанфаронщина е разпространен и сега, особено между поредните „сърдити млади хора”, които наистина не знаят, че са просто поредните „сърдити” и че тук за тяхно огорчение няма нищо оригинално. Ако обаче през 1873 г. такова левичарско, бунтарско, нихилистично поведение и позиране донякъде е било разбираемо и очаквано предвид тогавашните литературно-идеологически моди, сега наистина е по-трудно да се схване. Поне аз нищо не разбирам от него. Но по навик ще се опитам.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)
1_15.jpgАко някой знае всичко за всичко – си каза Мечето, -
то това е Бухала,
който знае нещо за нещата.
Името ми да не е Мечо Пух – а то е! –
прибави той, - значи: така е ![1]

 

Res in tantum intellegitur, in quantum amatur.[2]

 

... Затова се обръщаме към приказките, познати ни от детинство, пък и оттогава не сме прочели нищо по-смислено.[3] Нещо повече, с годините все повече и все по-често отказваме да четем неща, които не са приказни. Нещата, в които няма приказки, са празни приказки. Репортажи, а не бележки по маншетите. Там всички знаят за всичко. По дяволите всички! Некрасов и възкръсналите алкохолици.[4] Ще пишем за високите технологии. Високи са, колкото е била висока Вавилонската кула. Бездруго не може да има по-високо от това от гледна точка на архетипа. От друга страна, достатъчни са ни и триста шейсет и пет щампи право в лицето всеки ден по кални пътища и откъде ли не. Стоканален иригатор в дланите на съдбата. На съдбата ли казахме? Не, не. Не е там, съдбата няма нищо общо с това, отче Аврелие. Все едно да кажеш “все едно”. Те, медиите, пишат и говорят по нас и почти нито една дума, която се пише или изговаря там, не се съчетава с другите. Чуваме как съгласните се трият една в друга с метално скърцане, а гласните им припяват като негри под мост.[5] Вие не ги ли чувате? Как така да не ги чувате? Чувате ги, разбира се, само че сте привикнали и не им обръщате внимание.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
521750586_691d4b5cd9.jpgТак грустно тлится жизнь моя
И с каждым днем уходит дымом,
Так постепенно гасну я
В однообразье нестерпимом...[1]

Божества на ужаса, съюзници на страха, владетели на скуката, коментатори на болката - живеем сред тях, често - за тях, още по-често сме същите като тях, сякаш без избор, сякаш друго няма. Но кои са те, какво са, защо са - не знаем, а след време и не искаме да знаем – та нали и ние сме “те”; привикваме, както конят с ездача, както безсънието с нощта. Хора на лъжата, творци на полуистини, непослушни пред дребното и слепи за важното, живеем въображаемо и празно като абортирани деца, а дните ни летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда (Иов 7:6); и поглеждайки назад, в себе си откриваме пустош и се залъгваме с бъдещето на потомството си, което сме направили същото – нравствено разглезено и умствено разтляно в абстрактни словоформи. Земята е отдадена в ръце на нечестивци (Иов 9:24), обаче днес нечестието им просто ни забавлява, а от безсрамието им се стремим да крадем за себе си поуки, така че да ни приемат за свои. И ставаме “свои”. Яростта ни е завистлива, а тъгата ни – от гордост и егоизъм. “И ни дави непозната гадост. Сякаш ни целуват похотливо бебета с мустаци и бради”.[2]

4.4358974358974 1 1 1 1 1 Rating 4.44 (78 Votes)
1_38.jpgВъзможно е и да греша, но през последните две-три десетилетия почти спряхме да говорим за любовта. Темата за любовта, изпълваща лирическата поезия, музиката, изобразителното изкуство, нашето ежедневие, изчезна. Днес дори е непривично да говориш за любовта, направиш ли го – отговарят ти с иронична усмивка.

Днес се говори за секс, за бой-гърл френдове и други подобни неща. Каква любов, когато вестниците пускат обяви на млади момичета предлагащи своите услуги? Любовта, по всичко изглежда, се превърна в анахронизъм. Това е и печално, и много тревожно, защото способността да обича е отличителна черта на човека. Губейки способността си да обичаме, ние губим човешкото в себе си, приближаваме са към животните, които също се размножават.

Любовта е много широко и доста неясно понятие. В античността гърците са различавали два вида любов. Спокойното, устойчиво чувство – почитта, привързаността, предаността – те наричали „филия”. Това е любовта към родителите, към професията, родния град, отечеството. От корена на „филия” произлизат някои наши съвременни думи: „филантропия” – любов към човека, „философия” – любов към мъдростта, „филаделфия” – любовта към братята и сестрите. Понякога „филията” може да се превърне в страст, например любовта към властта, богатството, към славата или наслажденията и тогава тя заслужава нашето осъждане.

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.