В историята на християнската литература и изкуство най-много следи от древни апокрифни сказания има за присъствието на вол и осел (магаре) в пещерата, в която се е родил Спасителят, а върху раннохристиянски саркофази се откриват осел (магаре) и бик (вол) при сцената на Рождество Христово.

През IX век и на Изток, и на Запад е много популярно следното изображение на Рождество Христово: пещера в планината, в пещерата е изобразена ясла, в яслата лежи Иисус Христос, а над Него кротко са свели глави осел и вол. Божията майка лежи на одър, с лице към зрителя. Св. Йосиф седи в дъното (или напреден план), потънал в размисъл (срв. Мат. 1:18-24).  

В Четьи-минеите на св. Димитрий Ростовски се говори, че към яслите са били привързани вол и осел, които Йосиф довел от Назарет. Върху ослето е пътувала Пресветата Дева, а волът бил каран от Йосиф за продажба на пазара, за да плати царския данък и за да се издържа по пътя и във Витлеем. Тези безсловесни животни стоели при яслите и със своето дихание съгрявали Младенеца от зимния студ, и по този начин служили на своя Владика и Творец. 

Разпятието - икона от манастира Велик Метеор, 1483

Във всяка една православна икона може да се разчете цялото богословие на Църквата. Тя е наситена с множество символи, богословски послания и истини, които въздействат не само на човешкия разум, но и на цялото същество на молещия се пред нея. В дъното на иконата на Разпятието, която се пази в манастира Велик Метеор в Гърция, от 1483 г., като фон са изобразени стените на Йерусалим, защото Христос „пострада извън вратите” (Евр. 13:12). В центъра на композицията е Христос, гол на Кръста, носещ само една „кърпа около бедрата”, обикновено изобразявана като бяло парче плат, увито около кръста Му. Мъртъв, със затворени очи, с наведена леко надясно глава. Иконографите наблягат на факта, че тялото Му е съвсем изнемощяло от мъченията, виждат се ребрата Му, ръцете Му са прострени с отворени длани „сякаш се моли ... и е разтворил ръце да обгърне всички хора”, според описанието на известния гръцки иконописец Ф. Контоглу. Краката Му са събрани, коленете леко прегънати и е стъпил върху дъсчица. Някои днешни зографи изписват нозете на Господа един върху друг, прободени с един само гвоздей, което вършат погрешно, подражавайки на някои западни зографи.

Боговъплъщението е единственото ново нещо под слънцето.[1]

Единственият изход от този затворен кръг на живота в смъртта. И устремени към Царството Божие, ние го виждаме на иконата в една перспектива, която е устремена към всекиго.[2]

Единствено чрез Боговъплъщението като проява на най-голямата Божия любов към света и като тайна Христова можем да разберем иконата и почитта ни към нея. Боговъплъщението е основната Истина в православието, Която е Логос (смисъл) на всичко. А Боговъплъщението е, че Синът Божи става Син Човешки, за да могат синовете човешки да станат синове Божии, както казва еп. Атанасий (Йевтич). Боговъплъщението ни показва Христос, Който, въплъщавайки се, приема човешката природа, за да покаже за какво тя е била сътворена. Понеже Адам, избирайки да стане бог без Бога, променя смисъла, начина на живот на природата. Въплъщавайки се пък, Логосът осмисля вселената. Боговъплъщението ни открива Образа, по който е сътворен Адам. Боговъплъщението ни показва единствената живоносна перспектива пред човека. Единствено в Боговъплъщението човешкият живот има смисъл. Единствено в Боговъплъщението човек има живот.