Едва ли някога е имало толкова много ценители на православната икона без отношение към вярата и Църквата както в наше време...

Това странно явление се проявява по своему както на Запад, така и на Изток.

За да се разбере смисълът на православното иконопочитание е хубаво да се види как се е раждала всяка икона. Неоценими помощници в това начинание са житията на светиите. Днес е разпространено мнението, че Църквата създава икона на някой едва след неговата канонизация. Всъщност първата официална канонизация във Византия е извършена чак през 14 век и става дума за св. Григорий Палама. Той е обявен за светец от патриарх Филотей Кокинос няколко години след смъртта си, като естествено почитанието към него е било вече факт в Солун и областта. Което не означава, че Църквата не е прославяла светци преди това, нито пък че не ги е изписвала на икони. Дотогава, а и дълги векове след това, единствен критерий за нечия святост е било единодушното почитане от страна на клир и народ, които свидетелстват с това си единодушие за православността му и благочестивия му живот.

 Необходимостта на християните да имат винаги пред себе си живия образ на въплътилото се Слово, на Божията Майка и на апостолите е в основата на тяхното изобразяване по пряк или косвен начин още от създаването на християнската Църква.