Архим. Зинон (Теодор) е най-известният руски иконописец днес, оказал огромно влияние върху развитието на руската иконопис още през 80-е години на 20 век. Освен зограф, той се занимава и с богословие на иконата. Удостоен с държавна премия на Русия за приноса си в православното изобразително изкуство.
Иконата не изобразява, тя явява. Тя е явяване на царството Христово, явяване на преобразената, обожена твар; на самото онова преобразено човечество, което Христос ни разкрива в Свое Лице. Затова първите църковни икони били икони на Спасителя, Който слезе от небесата и Се въплъти за нашето спасение; и на Неговата майка. По-късно започнали да изографисват апостолите и мъчениците, които също явили чрез себе си образа на Божия Син. Качеството на иконата се определя от това, доколко тя е близка до Първообраза, доколко хармонира с онази духовна реалност, за която свидетелства.
Значението на иконата е прекрасно усетено от Леонид Успенски: „Иконата е образ на човека, у когото пребивават едновременно стихията на страстите и освещаващата благодат на Светия Дух. Затова плътта му е изобразявана качествено различно в сравнение с тленната човешка плът. Преобразеният от благодатта образ на светията, запечатан на иконата, – е самото подобие на Бога, образ на богооткровението, откровение и познание на скритото” (преводът мой – б. пр.).
Присъщо на човека е да цени прекрасното. Душата ни се нуждае от красота и я търси. Цялата човешка култура е пронизана от стремежа към красота. Библията също свидетелства, че в основата на света стояла красотата, и човекът изначално бил причастен към нея. Прогонването от рая – е образ на изгубената красота, разрив на човека с красотата и истината. Веднъж изгубил наследството си, човек жадува да го придобие отново. Историята на човечеството може да бъде представена като път от изгубената красота към търсената красота, по този път ние се осъзнаваме като участници в Божието домостроителство. Излизайки от прекрасния Едем, символизиращ чистото природно състояние до грехопадението, човекът се завръща в града-градина – Небесния Йерусалим, “нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж” (Откр. 21:2). И този последен образ – е образ на бъдещата красота, за която е казано: “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2: 9).
Св. Богородица Одигитрия от Рилския манастир
Старинна чудотворна икона с 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. В горната й част има надпис “Одигитрия” (Пътеводителка). Има основания да се счита, че първоначално иконата е била собственост на знатна фамилия или манастир. Старо предание уверява, че е била подарена на Рилския манастир от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената „Мара бяла българка”, жена на султан Мурад І (1319-1389). Потози начин, наред с религиозната си стойност като християнска светиня, тя добива и историческо значение, свързва се с българската народна съдба.
Намира се в специален иконостас при третата колона на голямата манастирска църква. Ценно съкровище на св. Рилска обител, тя се пази винаги заключена. Само на големи празници, при масово посещение, след св. Литургия с нея се прави тържествена лития. Излиза се от Дупнишките порти, обикаля се югоизточната страна на манастира и се влиза през Самоковските порти. В нартиката на църквата игуменът отслужва молебен с водосвет. Множеството минава на поклонение пред иконата, след което пак я заключват.
/въз основа на иконите му за възрожденските църкви в кюстендилските села Ваксево и Трекляно/
"В своя творчески път, преминал в бурно време, Никола Образописов търси да удовлетвори стремежа си към по-свежо, по-човечно и народно изкуство, както и да изяви всички въжделения на самобитната си личност. Обзет от жизнерадост, която расте с надеждата за свобода и за по-добри бъднини на народа, той твори откровено и чистосърдечно. Неговото изкуство е не само просто по същност, но и достъпно. От него лъха висока нравственост и хуманизъм ...”. Тези думи Евдокия Петева – Филова1 пише в заключението на единственото до днес самостоятелно изследване, посветено на личността и творчеството на един наистина забележителен с дарбата и с новаторските си търсения български възрожденски майстор – НИКОЛА ОБРАЗОПИСОВ.
“Той дигна
очите си и погледна: и ето трима мъже
стоят срещу него...”
(Битие 18:2)
Най-известната икона на св. Андрей Рубльов се счита неговата Св.Троица, която е част от иконостаса на Троицко-Сергиевата лавра в Троицкия манастир. Сега иконата се намира в Държаваната третяковска галерия. Рожденната дата на Рубльов не ни е позната. Условно се приема от мнозина изследователи, че това е 1360 г. Паметта му се чества на 4 юли. Канонизацията му се извършва тържествено през юни 1988 г. на поместен събор на Руската православна църква заедно с още осем подвижници. Рубльов произлиза от среда на образовани хора, отличава се с необикновена мъдрост, за което свидетелства неговото творчество. На живописно майсторство се учи във Византия и България. В най-ранните сведения за художника, открити в Московската троицка летопис, става ясно, че работи със знаменития тогава за цяла Русия Теофан Грек. Възможно е да е бил и негов ученик.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.