В навечерието на Коледа “Двери” отново се обръща към вас, нашите читатели, за да подкрепим един млад човек и наш брат в Христа в момент на тежко изпитание в живота му. Вашата отзивчивост към болката на отец Иван Михалджйиски ни кара да вярваме, че с общи усилия можем да помогнем и на Людмил Андонов от Бургас, който в началото на т.г. поради сериозно заболяване загуби крака си. Ето и част от неговата история, която той се реши да сподели с всички нас:
Казвам се Людмил Андонов Вангелов и съм на 39 години от Бургас. По професия съм лекар, член съм на енорията “Св. Кирил и Методий” в града. На 6 януари 2003 г. дядо Йоаникий ме пострига за иподякон към нашия храм.
В началото на 2008 г. ми ампутираха крака, раната зарасна чисто и без усложнения и три месеца след сваляне на конците отидох в специализирана болница по протезиране в кв. Горна баня, впрочем единствената в България...
Там ми взеха мерки и ми изработиха една протеза, стандарт началото на ХХ век; по-точно, един тежък пластмасов ботуш с дървено ходило, облепено с гума. Много скоро след това се оказа, че протезата не ми е направена по мярка, доста по-широка е от необходимото и ходенето с нея е силно затруднено. Имам право на един безплатен ремонт за периода на гаранционния срок и аз се възползвах от това право с цел корекция и стабилна походка. Отидох отново до Горна баня, направиха ми "ремонт" без да ми вземат мярка... Всичко това отне 30-40 минути. Ремонтът се оказа облепяне на протезата от вътрешната страна, ремонтът не подобри нещата, напротив, стана по-лошо. Сега не си нося протезата, за да не си подбивам крака и да не усуквам коляното. Кинезитерапевти и колеги ми препоръчаха протезите на немската фирма Otto Bock като изключително здрави и удобни. Свързах се с представител на фирмата и на 08.11. т. г. се срещнах с него в София за консултация. Предложи ми съвременен вариант - т. нар. модулна протеза - който, разбира се, се оказа доста по-скъп. Все още не съм получил окончателната им оферта, но по предварителни изчисления, очакваната цена е около 12 000 евро. Сумата включва компонентите на протезата, труда, транспорт и двуседмичен престой в Германия, застраховки. Пътните разходи до Германия не са включени. С две думи, става дума за подколенна модулна протеза на фирмата Otto Bock, Германия, която ще се изработи в гр. Дудерщат, където се помещава централата на фирмата. Двуседмичният престой е необходим да се направят всички проби и корекции, така че протезата да изпълнява на 100 % предназначението си.
Ще бъда много благодарен на всички, които ми помогнат да стъпя отново на краката си и да водя, с Божията помощ, един нормален живот.
Банкова сметка в ПИБ-лева:
IBAN BG62FINV915020BGN0DAEW
Банкова сметка в евро в Пощенска банка
IBAN
BG67BPBI79374418185001
Свещ. Николай Димитров от храм “Св. Кирил и Методий” в Бургас се присъединява към призива ни за съпричастност към всички, които имат възможност, и споделя:
“Людмил е иподякон при мене вече пет години. Той е вярващ човек, който се старае да живее според вярата ни, изповядва се при мене и редовно се причастява. Няма човек в енорията ни, на когото да не е помагал, докато работеше като лекар. Преглеждаше християните, които нямаха осигуровки, без пари, ходеше посред нощите да мери кръвно и никога на никого не е отказал помощ. И в спешното звено докато работеше, и там помогна на много хора от енорията ни... Той е момче със златно сърце”.
Ще бъда много благодарен на всички, които ми помогнат да стъпя отново на краката си и да водя, с Божията помощ, един нормален живот.
Банкова сметка в ПИБ-лева:
IBAN BG62FINV915020BGN0DAEW
Банкова сметка в евро в Пощенска банка
IBAN
BG67BPBI79374418185001
Свещ. Николай Димитров от храм “Св. Кирил и Методий” в Бургас се присъединява към призива ни за съпричастност към всички, които имат възможност, и споделя:
“Людмил е иподякон при мене вече пет години. Той е вярващ човек, който се старае да живее според вярата ни, изповядва се при мене и редовно се причастява. Няма човек в енорията ни, на когото да не е помагал, докато работеше като лекар. Преглеждаше християните, които нямаха осигуровки, без пари, ходеше посред нощите да мери кръвно и никога на никого не е отказал помощ. И в спешното звено докато работеше, и там помогна на много хора от енорията ни... Той е момче със златно сърце”.
