Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)

3333От историята на източното църковно-музикално изкуство са известни имената на много наши вдъхновени музикотворци като Йоасаф Рилски Втори, отец Неофит Рилски, Николай Триандафилов, хаджи Ангел Иванов Севлиевецът, Димитър Златанов Градоборчето, Никола Златарски, архимандрит Калистрат Зографски, Йоан Хармосин Охридски, Тодор Икономов, Петър Сарафов, Жеко Павлов, Иван Каиков, Петър Динев, Тодор Ценков и др.

Повечето от тях са били не само изкусни певци и музикоучители, но са оставили и свое църковно-песенно творчество. Между тези многозаслужили дейци на олтара на родната ни църква, намира лично място и музикоучителят Манасий Поптеодоров (1860-1938 г.).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)

pascha miniatjuraВеликденското тържество е събитието с най-голямо значение за цялото човечество. Възкресение Христово се нарича още „празник на празниците” и „тържество на тържествата”. В деня на Великата Пасха Нашият Господ Иисус Христос е победил „началата и властите на тъмнината” и ни е дал възможността да придобием небесния Едем. Според протопрезвитер Александър Шмеман: „Възкресението е появата в този свят, изцяло доминиран от времето, и следователно от смъртта, на живот, който няма да има край.” [1]

Един от най-осезаемите начини да се приобщим към това Събитие през време на земния ни живот е участието ни в пасхалното богослужение. Според протойерей Сергей Булгаков „Църквата е призвана да съживява свещените възпоменания, да ги осъществява реално, така че ние да бъдем техните нови свидетели и участници.”[2] Така в Пасхалното богослужение Христос възкръсва наново[3]. Смисълът на цялото православно богослужение се съдържа в Пасха[4].

4.5789473684211 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (19 Votes)

Xer C

Динамика е раздел от теорията на музиката, който се занимава със силата на тона. Терминът „динамика” е познат още от времето на Античната философия, заимстван от учението за механиката. Изглежда, че за първи път е въведен в музикалната теория и практика през 1810 г. от швейцарския музикален педагог Х. Г. Негели. Динамиката е основно средство за музикалното изразяване. Подобно на светлосянката в живописта, динамиката е способна да произвежда психологически и емоционални ефекти с огромна сила, да извиква образни и пространствени асоциации. Динамиката играе голяма роля в изпълнителското изкуство. Логиката на съотношение в музикалното звучене е едно от главните условия на художественото изпълнение. Нейното нарушение може да наруши музикалното съдържание.[1] Знаците, който се използват за определяне степента на силата и промените в нея, са наречени динамични знаци. Тези знаци представляват цели италиански думи, установени техни съкращения или специални графични знаци. Например такива знаци са f (форте – силно), p (пиано – тихо), mf(медзофорте – полусилно), mp (медзо пиано – полутихо), ff(фортисимо – много силно), pp (пианисимо – много тихо), crescendo (крешендо – за увеличаване силата на звучене), diminuendo (диминуендо – за намаляване силата на звучене).[2]

4.5652173913043 1 1 1 1 1 Rating 4.57 (23 Votes)

xenofontos2В 1814 г. Григорий, Хурмузий книгохранител и архим. Хрисант – най-големите познавачи на църковната музика за времето си, изработват Новия аналитичен невмен метод, който се смята за най-съвършената невмена нотационна система. Чрез този метод музикоучителите разтълкували и превели на създадената от тях система записите на творците писали до 1814 г. със старата нотация.

Интерес представлява фактът, че гърците наричат тримата учители на Новия метод от 1814 г. „благодетели на нацията”.[1] При всички случаи това е симптоматично за отношението им към византийската музика. Явно гърците смятат тази музика за своя, за свой църковно-музикален продукт. Достатъчно красноречиви са думите на издателя на Хрисантовата Голяма теория на музиката Панайотис Пелопидис: „Великото благодеяние на тримата учители обогати елинската нация”.[2]

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (34 Votes)

vyzantini-mousikiПод източноправославна църковна музика се разбира духовната, сакрална музика на Византийската империя (330-1453 г.), както и поствизантийската и новогръцката църковна музика. Има ръкописи още от 10 век, в които се намират невмирани[1] песнопения. Светска музика от това време, която да е нотирана, не е запазена. За хваление на Бога във византийската музикална традиция се използва само човешкият глас. Тази музика не се развива към многогласие, както става със западната – нейното звучене си остава монодийно, т. е. едногласно.

Известно е, че турската музикална култура има многовековна история, през която паралелно са се развивали музикалният фолклор (народното творчество) и т. н. традиционна или класическа музика.[2] Арабската музика е музиката на арабите и други народи, населяващи през Средновековието Близкия и Среден Изток, Северна Африка и Югозападна Европа. Историята на арабската музика датира от 2 хилядолетие пр. н. е. През 7 век, в резултат от обединението на арабските племена, приели исляма, и техните завоевания се наблюдава подем на арабската култура и, в частност, на музиката.[3]

Както в турската, така и в арабската музика се използват т. нар. маками (араб. положение, място) – ладово-мелодически модели, възникнали върху основата на народни мелодии, не отговарящи на европейския темпериран строй. В различните музикални култури броят на използваните маками е различен.[4] Макамите имат дълбоко теоретическо и философско оправдание, нещо свойствено за професионална музикална култура, предавана от поколение на поколение музиканти.[5]

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.