В музиката на Бах има нещо универсално, всеобщо, всеобемащо. Както е написал поетът Йосиф Бродский, “във всяка музика е Бах, във всеки от нас е Бог”. Бах е явление от всехристиянски мащаб. Неговата музика е с извънконфесионални граници, тя е икуменична в най-исконното значение на думата, понеже принадлежи на вселената и на всеки неин гражданин. Бах може да бъде наречен православен композитор в смисъл, че в течение на целия си живот той се учил правилно да слави Бога: своите партитури той украсявал с надписи като “На единия Бог слава” (Soli Deo Gloria), “Иисусе, помогни” (Jesu, juva), при което тези надписи били за него не словесни формули, а изповедание на вярата, преминаващо през цялото му творчество. Музиката за него била богослужение¹. Бах бил истински католик в същинския смисъл на това гръцко понятие “католикос”, означаващо “всецял”, “всеобщ”, “вселенски”, тъй като той възприемал Църквата като вселенски организъм, като своеобразно всеобщо славословие, изпращано към Бога, и своята музика считал само за един от гласовете в хора на възпяващите славата Божия. Разбира се в продължение на целия си живот Бах оставал верен син на собствената си църква – лутеранската. Впрочем, както отбелязва Алберт Швайцер, истинската религия на Бах било не лутеранството, а мистиката². Музиката на Бах е дълбоко мистична, защото е основана на опита на молитвата и служението на Бога, който излиза извън конфесионалните предели и е общочовешко достояние.

От дълго време се е носел църковният камбанен звън над Ловеч. Пеещият метал е съпровождал живота на хората от раждането им до края. Без него градът ни би изглеждал пуст и глух. Камбанният звън тържествено е известявал за различните църковни и национални празници, както и за радостни и тъжни събития, съпровождащи ежедневието им. Разнесе ли се звънът на камбаната, всички обръщат очи към нея с очакване, какво ще им съобщи нейният глас. По време на турското робство звънът от камбанариите напомнял на българите, че имат род и родина.

    На изкуството, като служещо на красотата, Платон отрежда особено предно място всред общата богоустременост, защото докато другите духовни прояви (науката и моралът) само бавно, обходно и след дълги доказателства и изследвания ни издигат към съвършенството, изкуството има способността най-пряко и най-бързо да ни издига да съзерцаваме красотата и хармонията.

Целта на тази статия е да запознае читателите с достиженията на църковното изкуство извън пределите на православния Изток, и по-точно в Средиземноморска Италия, където от X век имаме запазени исторически данни и свидетелства за православно влияние по тези земи. В археологически и писмени документи пред нас се разкриват величието и красотата на византийското православно изкуство и църковна музика, намерили своето място в съкровищницата на световната култура.