24 МАЙ!
и краските, и глиненият чар
попиват още вечното в капчуците,
магията на светлия звънар.
А празникът – венец или разпятие,
събрал духа на стар човешки род,
за нас е най-щастливото зачатие,
България щом вика на живот!
***
Отново с май – пленително зелен –
у нас възкръсва спомен за предците,
достигнали до днешния ни ден
със вярата човешка на светците,
в извечното на песните дори,
с изкуството на багрите навярно,
със мъдрост, дето в словото гори
и прави ни добри и лъчезарни.
Защото да оставиш на света
това, което със душа дочуваш,
е сътворение на светостта.
Живей, опитай, сигурно си струва!
Задушница
ЗАДУШНИЦА
Житото, питката, виното вземам,
шума от орех, свещи, малко цветя
и поменика: имена, имена…
Толкова хора са свързани с мене:
нявга живели, доскоро живели…
Толкова души очакват молитва!
Гълъбче бяло нагоре политва
над кипарисите и над върбата,
Дето сияе с неземна позлата
облачен кръст в побледняло небе.
Над гробовете отчето още чете.
с разцъфтелите храсти вият венец.
И пчелици жужат, водно конче трепти.
Охлюв по мраморна плоча пълзи.
Черешова задушница – върволици, народ,
устремен към живота, към вечен живот.
Анелия Янковска-Сенгалевич
Ф. М. Достоевски – отстояването на човека
През тази година се навършват 190 години от раждането и 130 години от смъртта на големия руски писател Ф. М. Достоевски. Той умира на 9 февруари 1881 г.
Ясно е, че в няколко реда не е възможно да бъде обхваната творческа личност от мащаба на Фьодор Михайлович Достоевски. Затова тук ще се спра съвсем кратко върху едно негово произведение – Записки от подземието; и даже не върху цялото произведение, а върху една от темите в него. Без да се впускам в анализи, ще се опитам само да задам няколко въпроса. Тези въпроси според мен са важни и за нас днес.
Както показва още Лев Шестов (Глас на въпиющия в пустинята[1]), тук Достоевски отстоява правото на човека на страдание, правото му да бъде свободна личност, независима от разумните и правилните обяснения и изисквания на живота. Нещо повече, възможността за човека да обяви, че този разум, който му се представя като тотална власт, няма право на това; че разумът си е присвоил божествени права.
Историята на една майка
Внезапно на вратата се почука и в къщурката влезе беден старец, загърнат в нещо, подобно на дебела черга. То го пазеше от студа: навън всичко беше потънало в сняг и сковано от лед, а зимният вятър режеше лицето като нож.
- Няма да го загубя, нали? Милостивият Господ няма да ми го отнеме...
Старецът беше самата Смърт. Той кимна особено с глава – по начин, който можеше да означава и „да”, и „не”. Майката отпусна тежко глава и сълзите й потекоха.
Три дни и три нощи не беше затваряла очи. За минутка тя се унесе в сън.
Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.