Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
1_30.jpgВарлам Шаламов е автор на известния сборник „Колимски разкази“ (1954-1973) - трагични свидетелства от сибирския концлагер Колима, спечелили му прозвището „Данте на 20 век“. Ражда се в семейството на свещеник, учи право в Москва. Многократно е въдворяван в лагери за „антисъветска“ дейност и агитация. От 1956 г. отново заживява в Москва, пише стихове. Приживе не успява да публикува нито ред проза, защото ръкописите му са отхвърляни за „недостиг на трудов ентусиазъм“ и излишък от „абстрактен хуманизъм“. От средата на 60-те години части от „Колимски разкази“ се разпространяват широко в самиздатска форма из цялата страна. Сборникът беше издаден на бълг. език през тази година от фондация "Комунитас". За читателите на Двери предлагаме някои от неговите стихотворения в превод на Ивайло Иванов.

Във грубото й красноречие
душата ми се днес теши.
Природата с мен по-човечна е
от всички пламенни души.

И брат ми е тоз лес вълшебен,
с гори, в молитва на възток,
във край, старозаветно древен,
със ден, като човек, жесток.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (36 Votes)
2_5.jpg
Бяхме големи и бяхме сериозни.
Храните и дните ни – блажни и постни.
Душите ни възрастни – важни и грозни.

На рафтчета, в шкафчета всичко редяхме
И папки, и чувства под номер държахме,
В доброто и злото професори бяхме.

Смехът и игрите ни бяха под ключ
И гледахме строго на детската глъч,
И бе светлината прожекторен лъч...

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)
- Не мога да разбера от къде ти хрумна да кръщаваме детето сега?

- Сънувах Света Богородица. Яви ми се угрижена и все това повтаряше: “Кръсти детето още сега, ако искаш да остане живо!”

- Хм! Ще ме караш да търся църква и поп, когато нашите другари в Съветския съюз разрушават с взрив черквите и пропъждат религията далеч от щастливия живот, който извоюваха с помощта на дявола - искам да кажа, с цената на насилието срещу буржоазията. Неслучайно Ленин казваше, че диктатурата на пролетариата е неограничено от закона насилие на пролетариата срещу буржоазията, което се ползва с поддръжката и съчувствието на угнетените маси.

- Ей, стига толкоз! Казах ти - никога досега не съм я сънувала. Трябва да има важна причина да ми се яви насън, когато ти заминаваш ... за там. Синът ти след тебе върви, по стъпките ти ходи.

4.8787878787879 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (33 Votes)
1_77.jpgЧудесно е да живееш безметежно, което означава да не се интересуваш от това, че все пак някой трябва да мете след теб. А трагичното безумие на метежника се разкрива чак след отлива на страстите, чиито вълни го превръщат в поредния отпадък между нетрайните следи на тълпите.

                                                                     ***

Мъдрецът е човек, признат от другите за мъдър. Това само по себе си би било чудо, ако не беше фактът, че винаги става след неговата смърт.

                                                                     ***

“По християнски не може да се живее, по християнски може само да се умира”, казва св. Силуан Атонски. Никой никога не е благославял с такова спокойствие душата ми, както той с тези свои думи. Вече ме е страх само от смъртта.

4.7888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (90 Votes)

serg2.jpgИма ли сатанински внушения и окултни влияния в рокмузиката, съвместими ли са молитвата и рока – о. Сергий (Рибко) отговаря на въпроси на младежи за мястото на рокмузиката в живота на православния християнин

Докато подготвях настоящия материал, като своеобразно продължение на интервюто, се натъкнах в руския вестник Новые известия на следния разказ:

Рок клуб в Москва. Музикантите извиват китарите към публиката, барабанистът удря със всичка сила по чинелите, долу няколко десетки момичета и момчета протягат ръце, скачат и крещят. Изведнъж музиката затихва. В залата се разнасят възгласи: „Искаме още“. Солистът приближава до себе си микрофона и казва: „При нас на гости дойде един свещеник. Той е добър човек и иска да поговори с вас“. Публиката се смее, предполагайки, че това е шега, но на сцената наистина излиза набит човек в расо, с кръст на врата: „Искам да ви приветствам така, както се приветстваха един-другиго всички хипита от 70-те години“. Пръстите са свити в юмрук, без средния и показалеца. Виктория, победа. Залата реве, от тълпата започват да излитат ръце със същия знак. Свещеникът започва да разказва за съветските времена, за това как са пращали хората заради убежденията им в психиатрията. И за смисъла на християнството. Някой се възмущава от „религиозната пропаганда“, но започват да му шъткат: „Тихо. Нека човекът се изкаже!“. И „човекът“ се изказва. И то така убедително, че след последните му думи младежите започват да скандират „Ние сме православни, ние сме православни!“. Проповедта завършва с: „Истинският християнин и истинският рокер винаги плуват против течението!“.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики