(170 години от издаването на първите печатни български нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език)

След невмената реформа от 1814 г. на тримата музикоучители от Цариградската патриаршия (Хурмузий Книгохранител, Хрисант Мадитски и Григорий Протопсалт), нашите възрожденски музикоучители заедно с музикоучители от Гърция и Румъния стават непосредствени продължители на тяхното дело. Още през 1816 г. в Рилския манастир е въведен новият Метод и е започнало приспособяването му към спецификата на църковнославянския език. Така постепенно по нашите земи реформираната невмена нотация придобива популярност, като с нейна помощ започва нотирането на музикални произведения с църковен и светски характер.

Както е известно, османското робство задържа за дълъг период от време развитието на българския народ в културно и интелектуално отношение. Османската държава нарича балканската православна общност „рум миллет“, т.е. гръцки народ. Така българите, лишени от собствена Църква и намиращи се в подчинение на Цариградския патриарх,  постепенно престават да бъдат считани за отделен народ, като това от своя страна естествено води и до постепенното западане на просветата и книжовното дело.

През време на Възраждането нашият народ започва постепенно да се освобождава от веригите на двойното си робство. Българите започват борба за самостойна родна Църква и богослужение на роден език. Липсата на нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език довело до това, че българите са пеели на роден език, всеки приспособявайки думите на текста по свое усмотрение по мелодиите на гръцките образци. Николай Триандафилов Сливенец е направил епохална крачка в българската църковно-певческа практика. В средата на 19 век в Букурещ той издава първите църковно-певчески сборници с песнопения на църковнославянски език. Те заменят използвания дотогава в богослужението старогръцки език.

Богослужебното честване на св. апостоли Петър и Павел в един и същи ден има по-късен произход и е учредено с определена цел: да няма „аз съм Павлов, аз Аполосов, а аз Петров“ и т. н., а само „Христов“ (1 Кор. 1:12).

Макар и различни по обществено положение, образование, култура и характер, те – единият като апостол на юдеите, другият като апостол на езичниците – са двата централни стълба, на които се крепи изграденото върху крайъгълния камък Иисус Христос здание на Христовата църква (Еф. 2:20).

Единият, ревностен привърженик на Спасителя, по време на Неговата земна спасителна мисия разпознал в Него „Христос, Сина на живия Бог“ (Мат. 16:16), отрекъл се от Него по време на съдебния процес, но разкаял се след възкресението Му, станал отново ревностен Негов апостол, привличайки още с първата си проповед, в деня на Петдесетница, три хиляди души към току-що основаната Христова църква (Деян. 2:41).

Или: Бил ли е св. Йоан Кукузел кастрат

За живота и творчеството на средновековния майстор на византийската музика, сънародника ни св. Йоан Кукузел, са изписани безброй страници. Страници, възхваляващи делото му, заради което историята на православната църковна музика му отрежда завидното място на „втори източник на музиката” (след св. Йоан Дамаскин). А за многовековната история на православната едногласна музика това не е никак малко. Кукузел създава богато орнаментирани композиции с широк тонов обхват – песнопения, надхвърлящи две октави.

Появата на бял свят на този текст е провокирана от следните думи: „Широкият тонов обем на много от произведенията му (на св. Йоан Кукузел – бел. моя) дава основание да се предполага, че е бил кастрат”. Твърдението е на един от нашите специалисти в областта на православната едногласна музика и е цитат от негова книга (името на автора и книгата смятам да спестя). При цялото ми уважение смятам, че основание за такова предположение не съществува.

За св. Йоан Лествичник: Слава на стиховните, гл. 2 / музика: Жеко Павлов

(Εἰς τὸν Στίχον, Δόξα… Τοῦ Ὁσίου Πατρὸς ἡμῶν Ἰωάννου, τοῦ Συγγραφέως τῆς Κλίμακος. Ἦχος β’,  Ἰδιόμελον)

Τὸν ἐπὶ γῆς Ἄγγελον, καὶ ἐν οὐρανοῖς ἄνθρωπον Θεοῦ, τοῦ κόσμου τὴν εὐκοσμίαν, τὴν τρυφὴν τῶν ἀγαθῶν καὶ τῶν ἀρετῶν, τῶν Ἀσκητῶν τὸ καύχημα Ἰωάννην τιμήσωμεν· πεφυτευμένος γὰρ ἐν τῷ οἴκω τοῦ Θεοῦ, ἐξήνθησε δικαίως, καὶ ὡσεὶ κέδρος ἐν ἐρήμῳ ἐπλήθυνε τὰ ποίμνια Χριστοῦ, τῶν λογικῶν προβάτων, ἐν Ὁσιότητι καὶ δικαιοσύνῃ.

Да почетем Йоан – ангел на земята и Божи човек на небесата, благоукрашение за света, наслада за добрите, похвала за добродетелите на подвижниците, защото беше засаден в Божия дом и процъфтя праведно, и като кедър в пустинята умножи (Пс. 91:13) чрез святост и правда стадата на разумните Христови овце.

На земли ангела, / и на небесех человека Божия, / мира благоукрашение, / наслаждение благих, / добродетелей постнических похвалу, Иоанна почтим: / насажден бо в дому Божии, процвете праведно, / и яко кедр в пустыни умножи стада Христова словесных овец, / в преподобии и правде.

Хората, които обичат това, което правят, заслужават уважението ни - независимо дали са художници, спортисти, архитекти, журналисти, певци... Музикоучителят Жеко Павлов е именно такъв човек и за това свидетелстват различни факти от живота му. 

Хората, които обичат профеьсията си, ще останат за поколенията, ще бъдат открити като стари съкровища, заровени в пластовете на времето. Те дори се превръщат в част от всяко настояще във всяко време. На днешния ден, 25 март, е роден Жеко Павлов. През юли се навършват 90 години от смъртта му.

Жеко Павлов е един от талантливите изпълнители на източното църковно пеене, което е „плод на вековния принос на светоотеческата традиция” и е с „изключителни качества и значение за Църквата”[1], положил неуморен труд за прослава на Бога.