Днес Църквата не е пряко преследвана и много хора приемат Свето Кръщение в зряла възраст. Други, които са били кръстени като деца, но не са били възпитавани във вярата, като големи хора започват да проявяват съзнателен интерес. Някои извървяват сложни пътища, като минават през съблазните на източни учения, различни секти, окултизъм и т. н. И пак се завръщат към Православието не само защото намират там родовите си духовни корени, но главно защото намират там истината, която така дълго и болезнено са търсили.
За да се разбере смисълът на православното иконопочитание е хубаво да се види как се е раждала всяка икона. Неоценими помощници в това начинание са житията на светиите. Днес е разпространено мнението, че Църквата създава икона на някой едва след неговата канонизация. Всъщност първата официална канонизация във Византия е извършена чак през 14 век и става дума за св. Григорий Палама. Той е обявен за светец от патриарх Филотей Кокинос няколко години след смъртта си, като естествено почитанието към него е било вече факт в Солун и областта. Което не означава, че Църквата не е прославяла светци преди това, нито пък че не ги е изписвала на икони. Дотогава, а и дълги векове след това, единствен критерий за нечия святост е било единодушното почитане от страна на клир и народ, които свидетелстват с това си единодушие за православността му и благочестивия му живот.
На изкуството, като служещо на красотата, Платон отрежда особено предно място всред общата богоустременост, защото докато другите духовни прояви (науката и моралът) само бавно, обходно и след дълги доказателства и изследвания ни издигат към съвършенството, изкуството има способността най-пряко и най-бързо да ни издига да съзерцаваме красотата и хармонията.
Честването на годишнината на великия български оперен певец Борис Христов ни дава повод да спрем вниманието си върху един изключително важен период от неговия живот. След дългогодишно отсъствие от родината той се завръща, за да разкрие чрез своето изкуство вярата и преклонението си пред православна България. Така във време на властващ атеизъм неговото творчество се превръща в прослава на православната музика по света.
Този белкантов маестро от световна величина при завръщането си от Италия не пее на сцената на Софийската опера, поради обективни обстоятелства, но неговият голям патриотизъм и вяра в Бога намират най-силен израз под купола на храма. По думите на критиците Борис Христов осъществява своето мечтано „голямо завръщане“ в България през 1976 г., за да пее в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и да остави своето изкуство – изблик на радост от онова просветление, което осмисля цялото ни битие (Божков, А. Борис Христов, С. 1985).
Необходимостта на християните да имат винаги пред себе си живия образ на въплътилото се Слово, на Божията Майка и на апостолите е в основата на тяхното изобразяване по пряк или косвен начин още от създаването на християнската Църква.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.
Днес Църквата не е пряко преследвана и много хора приемат Свето Кръщение в зряла възраст. Други, които са били кръстени като деца, но не са били възпитавани във вярата, като големи хора започват да проявяват съзнателен интерес. Някои извървяват сложни пътища, като минават през съблазните на източни учения, различни секти, окултизъм и т. н. И пак се завръщат към Православието не само защото намират там родовите си духовни корени, но главно защото намират там истината, която така дълго и болезнено са търсили. 
За да се разбере смисълът на православното иконопочитание е хубаво да се види как се е раждала всяка икона. Неоценими помощници в това начинание са житията на светиите. Днес е разпространено мнението, че Църквата създава икона на някой едва след неговата канонизация. Всъщност първата официална канонизация във Византия е извършена чак през 14 век и става дума за св. Григорий Палама. Той е обявен за светец от патриарх Филотей Кокинос няколко години след смъртта си, като естествено почитанието към него е било вече факт в Солун и областта. Което не означава, че Църквата не е прославяла светци преди това, нито пък че не ги е изписвала на икони. Дотогава, а и дълги векове след това, единствен критерий за нечия святост е било единодушното почитане от страна на клир и народ, които свидетелстват с това си единодушие за православността му и благочестивия му живот.
Този белкантов маестро от световна величина при завръщането си от Италия не пее на сцената на Софийската опера, поради обективни обстоятелства, но неговият голям патриотизъм и вяра в Бога намират най-силен израз под купола на храма. По думите на критиците Борис Христов осъществява своето мечтано
