Гласовете още не се бяха разнесли и раззвънтели наоколо сред утринните лъчи и дима на тамяна и все още мързеливо царуваше царството на онази осезаема и ярка тишина. Още ги нямаше хората и кандилото още не бе разпалило сладката си миризма, така че властваха само светлината, проникваща през разноцветните прозорчета на пъстри снопи и все същата тая изпълваща гъста лека тишина, с която не може (и може) да се сравни дори (и само) тишината на звездите в ясна планинска нощ. Всъщност това са тишини сестри, много близки и подобни, родени от един и същи извор. 

Щом четете тези думи, значи сте от онова световно малцинство, което все още ползва кирилицата, една древна и боговдъхновена писменост. И значи коварният план на онзи Ото у нас официално да се въведе латиница не е успял. Все още не се е появил и български вестник на латиница. Докога ли... Представете си заглавие в ежедневник, написано не на латиница, не. А на т. нар. "шльокавица" - най-новата и най-грозна писмена система в България: 6eiset i 4etiri maimuni prevzeha balgarskiq parlament. Тъй като на латиницата й липсва богатството и изразните средства на кирилицата, за чисто нашите си звуци няма буквен знак: Ч, Ж, Ш, Ъ, Й. И се ползва каквото дойде и както дойде. Така например Ъ се предава по четири начина - с Y, U, A или с 1. и т. н.

Те са на изчезване. Последната, която го правеше у дома, беше жена ми. Но и тя се отказа. А първите, които помня, са бабите от двата рода, както и майка ми. Всичките в дълги и широки ризи от бяло, домашно тъкано платно. Зачервени. "Забрундени" - казваше баща ми. Раздишани яко над нощвите. Сами излъчващи дъха и топлината на козунак. Господи, ако можех да ги нарисувам...
Мисля си, че този свят е вече мъртъв. Коя ще се запретне днес да меси козунаци? На всеки ъгъл има магазини, фурни, има и доставка дом. Все едно някой да се засили да развъжда овце за вълна например, когато целият свят е плувнал в найлон. Неотдавна стар селянин ми припомни, че преди тридесетина години с парите от килограм вълна се купуваха точно четиридесет и седем хляба. А днес - един хляб. Не се оплакваше човекът, просто обменяхме мисли.