До коя Коледа ще ме отведе празният екран на компютъра?
До онази ли Коледа, която е събрала всички мои детски Коледи. С брат ми цяла вечер се въртим и помагаме на баба – чукаме орехите, белим чесън, донасяме от сайванта наниз сухи червени чушки; ядем и бързаме да си легнем и да заспим, че да стане утре и да намерим под елхата подаръците. На сутринта се събуждаме късно и се сърдим защо не са ни събудили по-рано; тичаме към елхата и намираме подаръка. Подаръкът се оказва общ. Известно време с брат ми се гледаме навъсено. Но бързо забравяме сръднята, защото имаме диапрожектор, с който, като угасиш лампата, на стената може да се прожектират филмчета. Има и кутия с цели пет филмчета – за цар Салтан, за дивите лебеди... Искаме да стане веднага пак тъмно, денят да е минал и да е нощ, за да ги гледаме. Но не може. Навън е светло и бяло. Бяло. През нощта е навалял сняг. Тичаме навън, както сме с вълнените чорапи; баба крещи след нас.
До онази ли Коледа, която е събрала всички мои детски Коледи. С брат ми цяла вечер се въртим и помагаме на баба – чукаме орехите, белим чесън, донасяме от сайванта наниз сухи червени чушки; ядем и бързаме да си легнем и да заспим, че да стане утре и да намерим под елхата подаръците. На сутринта се събуждаме късно и се сърдим защо не са ни събудили по-рано; тичаме към елхата и намираме подаръка. Подаръкът се оказва общ. Известно време с брат ми се гледаме навъсено. Но бързо забравяме сръднята, защото имаме диапрожектор, с който, като угасиш лампата, на стената може да се прожектират филмчета. Има и кутия с цели пет филмчета – за цар Салтан, за дивите лебеди... Искаме да стане веднага пак тъмно, денят да е минал и да е нощ, за да ги гледаме. Но не може. Навън е светло и бяло. Бяло. През нощта е навалял сняг. Тичаме навън, както сме с вълнените чорапи; баба крещи след нас.