В ситни искрици проблясва снегът и е студено.
Бяла и ясна небесната вис бди вледенено.
Преспи навети по пейки скриптят, плочи закриват.
Само дървета чернеят и в скръб бавно застиват.
Черна под кръста купчината пръст, пълни очите.
Бяла покривка разстилат върху й грижовно жените.
Питката слагат, варено жито, вино червено ...
Трябва покойника да поменат и да е прекадено.
Бяла покривка разстилат върху й грижовно жените.
Питката слагат, варено жито, вино червено ...
Трябва покойника да поменат и да е прекадено.
Беше доскоро усмихнат, богат с верни другари.
Свещите восъчни сълзи топят, пламъкът пари.
Отчето дълга молитва чете: милост Божия проси.
Накъде ли душата му вече пое и каква участ носи?
Омърлушена сянка на гарван отгоре дебне трохите.
И е толкова светло и бяло в снега, че болят ме очите.
Пред градските врати на Витлеем стоеше на стража един римски войник. Той имаше желязна ризница и каска, къс нож висеше от едната му страна, а в ръцете си държеше дълго копие. През целия ден беше почти неподвижен, така че изглеждаше като излян от желязо. Граждани влизаха и излизаха през вратата, просяци стояха на сянка под сводовете, продавачи на овощия и вино слагаха на земята своите кошници и бурета близо до Войника, но той дори не обръщаше глава да ги погледне.
До коя Коледа ще ме отведе празният екран на компютъра?
Беше святата нощ на 1960-та. Бях четири годишна, а брат ми - шестмесечно бебе. Не знаех че това е Святата нощ. Но атмосферата в дома беше различна. Не помня трапезата и обредите,но тишината и мира в душата си помня и сега. Усещах различното, прекрасното и му се наслаждавах. Часът отиваше към полунощ, но не ме караха да си лягам както друг път. Навън валеше тихо сух сняг на големи бели снежинки, които дълго танцуваха преди да покрият земята. И в най-прекрасният от тези мигове чух отвън, на двора, да пеят ангели. И днес съм сигурна, че тогава чух ангелско пеене! Тихо ме залюля това пеене... заедно с цялата къща. Заедно със снежинките се понесох в небето в белоснежна, топла, пухкава люлка. С мен бяха много ангели... И до сега този остава най-щастливият миг в живота ми. По-прекрасен от него не съм имала. По-красиво пеене не съм чувала. По-голяма сладост на душата не съм усещала. Поисках да извикам: "Майко, татко, навън пеят ангели, елате да им отворим..! В същия миг майка трепна: "Коледари..!" и бързо изтича в съседната стая. Докато коледарите влязат, тя се беше върнала с орехи, сушени плодове и други дарове. Беше точно полунощ..!
