Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
4_4.jpg
Боли ме! Много ме боли,
когато виждам днес да се руши
онуй, което дълго съм градил,
и с младост и сълзи съм заплатил.

Боли ме! Много ме боли,
когато хиляди отчаяни очи
безмълвно ме заклеват в труден миг:
“Поне не ни предавай ти!”

Боли, когато сме безпомощни
да пазим тези вярващи души,
от туй бездуш’е да ги защитим,
и няма храм, за да ги приютим.

О, Боже, колко много ме боли!
И кой от нас, къде и как сгреши,
та всичко тъй жестоко се руши?
Прости ми, Господи! Прости!

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (19 Votes)
1_53.jpgПреди няма и месец се видяхме за последно. След десетина дни ще му носят четиридесет. Но това едва ли има някакво значение, след като не викнаха свещеник да прочете заупокойната молитва. Дано Бог се смили над него и даде покой на душата му. Която макар и да не беше християнски настроена, повечето от делата на кантара са от добрите. Не може да не му признаем това. Дела не в своя полза, а в полза на другите. Дори преди да умре, казал на жената, с която живееше от 60 години, като вземе рентата от земята, да разпредели всичко поравно между наследниците му – 2 правнучета, един внук и една внучка, един син, една снаха. И всеки да получи поравно от малката сума пари. Да мислиш преди смъртта си за другите, а не за себе си, може би е успокояващо. Защото да знаеш, че смъртта приближава не с дни, а с часове, си е тревожно. Ако имаш сили да се тревожиш. А ако Бог се смили над теб, няма да ти остави сили да се тревожиш. Да мислиш повече за другите отколкото за себе си също е проявление на заложената в душата добрина. И се получава странно някак – Стоян хем отричаше християнството и религията изобщо, хем постъпваше по-християнски от мнозина църковни човеци.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (35 Votes)
1_22.jpgПознавам по-отблизо двама човека, които обясняват целия човешки живот и всички човешки взаимоотношения, като ги сравняват с животинските взаимоотношения и животинското поведение. Единият е стар, наближава 60, бивш номенклатурен кадър, комунист, закърмен с диалектика. Той обича да гледа по National Geographic как лъвът настига антилопата и я поваля. Как зебрата се грижи за малките си и ги учи да оцеляват. Или как семейство сурикати стоят и дружно зяпат изгрева на слънцето. Може да го прави по цял ден. Така му се изясняват много от механизмите на света. Така започва да разбира защо хората в определени ситуации постъпват по определен начин. Вторият човек, който винаги търси аналогии с животните, е млад, около 35. Бивш възпитател и превъзпитател на кучета. Понастоящем психолог, работи в МВР и основното му задължение е да накара престъпника да си признае, за да може да му се повдигнат обвинения. Има голям успех (както някога с кучетата) и почти всеки негов разпит завършва с подписани самопризнания. Попитах го как така феноменално успява да накара и най-закоравелите убийци да пропеят като славейчета. Отговори ми, че се държи мило с престъпниците, показва им добро отношение и те сами започват да си признават всичко. Явно им харесва да ги смятат за хора. Не за животни.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_50.jpgВечерта на Велика събота. Приятели се изтърсват у дома и предлагат да отидем на площад “Александър Невски”, за да видим дали нещо ще се случи. Нито един от нас не изглежда религиозен и намерението ни е продиктувано от чисто любопитство плюс може би тайното желание да подразним органите на властта.

“На бас, че тази година ще има много свят”! – каза Цветан.

Часът е единайсет, когато ние паркираме колите на улица “Аксаков” и цялата компания се отправяме по “Цар Шишман” към площада пред паметника на Цар Освободител. Вечерта е много приятна, топла, почти лятна. Навред гъмжи от народ, който се стича по посока на "Александър Невски”, и всичко изглежда с повишено настроение, празнично. Но едва навлезли в площада пред Народното събрание, ние виждаме милиционерски кордон, който прегражда пътя към църквата и пропуска само редки граждани, които размахват някакви бели листове. Разбрахме, че великденската служба тази вечер ще бъде само с покани.

“Ами за какво са тия покани? Как може да се ходи на църква с покани!” – ядосва се някаква жена до нас.

Милиционерският лейтенант, който е шефът на кордона, се усмихва и казва: “Патриархо го е страх от верващите!”

 

3.3333333333333 1 1 1 1 1 Rating 3.33 (12 Votes)
1_46.jpgПасха, Господня Пасха!... Христос Бог ни преведе от смърт към живот! 
(
Богослужебен канон на празника Възкресение Христово, песен 3)

В сравнение с безкрайността на времето човешкият живот на земята е мигновение - искрица, припламнала сред безмълвието на необятния космос.  

Една неповторимост на личността, която се съдържа във всеки човек, една изживяна съдба, изтъкана от горести, радости и копнежи, отминава като миг навеки и безвъзвратно от лицето на този свят.  

И нейната следа е тъй краткотрайна... 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum