Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 761

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
1_46.jpgНа другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир, прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни камбани, чийто ек благославяше цялата плодородна котловина, над която манастирът господствуваше с бялата си ограда горе в планината. По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден и първият удар се даваше от ръката на самия игумен. Тогава техният меден ек се разнасяше от камбанарията звучен, сладък и тържествен, сякаш слизаше от небето, разстилаше се на широки вълни, падаше над селата, подемаше душите към Бога и обръщаше очите към неговите селения - небесата.

И богомолците от деветте села на широката котловина и от по-далеко прииждаха да се черкуват в стария манастир, да се покланят на чудотворната икона, да поднесат дар и да искат изцеление на душата и на тялото си. Старият игумен отец Йоаким погледна слънцето, което беше вече паднало зад големия манастирски орех, видя, че сянката на дългия чардак е покрила половина черквичката, и плаха тревога сви душата му. Наближава вечерня, трябва да удари камбаните.

4.7872340425532 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (47 Votes)
1Още от млади години душата на свети Христофор се възпламеняваше за борба със злото. Неправдите го караха да се гневи, греховете и престъпленията огорчаваха сърцето му и го докарваха до възмущение. Твърд като камък, той отстояваше срещу изкушенията, силен като лъв и едър като дъб, той бе готов да смаже само с един удар гения на злото - дявола. От заран до вечер той вървеше по пътища и по стъгди със стиснати юмруци и с поглед, запален от желание да не пропусне да мине неунищожено още в зародиша злото, което всяка заран се излупваше като хаплива змия из човешките страсти и носеше отрова.

В ония времена тоя млад човек, под чийто грамаден ръст трепереше земята, можеше да стои над закона, защото силата беше закон. И на св. Христофор не трепваше ръката, когато я вдигаше, за да порази на място, като мълния, безчестния търговец на пазара, лъжеца, крадеца и даже просяка, който се преструваше на изкълчен, за да буди по-голямо милосърдие. Душата му бе вечно изпълнена от негодувание от страшната потребност да души, да унищожава, да къса в гнева си и да мачка в яда си всичко, което имаше дъха на неправда, на замисъл за неправда, на порок и престъпление. От това неговото прекрасно лице полека-лека се изкриви и удължи, веждите му паднаха ниско, очите намаляха и се изпълниха с кръв, ноздрите му се разшириха, устата уголемиха.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
Душата ми израстна в тези дни.
Духът ми е свободен като птица.
По-малко вече старото боли,
а новото ме учи да обичам.

      Усещам аромата на света
      и нежната любов, която иде
      да ме избави и да ме спаси,
      у мене да извае вечен смисъл.

            С надежда за живот и след смъртта,
            с победата Си над греха извечен
            при мен дойде и ме докосна ТОЙ -
            Безгрешният със прошка ме облече.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
ПреображениеПреображение Господне. Отново от високите върхове на величествената планина Тавор, благата Христова светлина, струяща от Божествената Личност на Спасителя залива помраченото от  греховността и похотите подножие на нашето забързано и често объркано житейско ежедневие. Отново от недостъпните висини гръмкият глас на Бог - Отец властно ни заповядва да се опомним, да намерим изход от безпътицата на живота си и с вътрешните си сетива да се вслушаме и да доловим сред шума на суетата безсмъртните слова на Неговия Единороден Син Иисус Христос, Който е Път, Истина и Живот. Във величествено сияние около молещия се и смирен Божий Син се явяват древните пророци Моисей и Илия, за да засвидетелстват единството и хармонията между текстовете на техните писания и Неговото Весдесъщо Слово - като Вечен Непресъхващ Извор на мъдрост, благодат и истина.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
1_3.jpgСпоред Св. Писание Царството Божие е очаквано в края на дните и е обещано за тези, които са с Бога (Дан. 2:44; Мат. 7:21). Царството Божие е и раят, Небесното царство, където – в неизказано и блажено общение с Бога – праведниците, носейки в себе си Бога и Неговата нетварна светлина, сияят като слънца. Но Царството Божие е и вътре в сърцата на вярващите, както казва Спасителят: „Царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21). Това царство в сърцата на вярващите е живо и постоянно общение, безстрастно и благодатно единение със Светата Троица още в този временен живот. Това царство донякъде се вкусва от всеки човек, понеже Бог иска всички да се спасят и да достигнат до познание на истината (срв. Тит 1:1). А Светият Дух – Този, Който изпълва сърцата на вярващите и им дава още в този живот да вкусят от Божието Царство, което ги очаква и след телесната им смърт, Той вее където Си иска (Иоан 3:8). За да стане всеки човек причастник на Божието Царство още в този свят, което е залог и свидетелство за неговото участие в несекващия Христов духовен пир в Неговото вечно Царство, Христос е дарил на вярващите в Него да станат Негово Тяло чрез причастяването си с Него в Евхаристията (Еф. 3:6, 4:16) и по този начин, бидейки много членове, да са едно.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари