Res in tantum intellegitur, in quantum amatur.[2]

Семейството ми винаги ме е възпитавало в духа да обичам природата, изкуствата и музиката. Баща ми, Николай Колев, основа Кукления театър в Габрово. Той притежава душа на художник и винаги се е изявявал в областта на графиката, приложните изкуства, но най-вече с куклите и декорите в куклени постановки. Закърмена в тази среда на изкуствата, аз се ориентирах към специалността озеленяване, т.е. ландшафтна архитектура, и работих пет години като инженер озеленител на община Дряново и Габрово (1985-1990), проектирайки градски паркови пространства. По този начин продължих да творя, прилагайки и претворявайки художествените принципи на изобразителното изкуство, обогатени с традициите на ландшафтното изкуство.

Когато пристигнах в Съединените Щати през 1990, продължих в тази област за известен период от време, но започнах да се интересувам от Светото Писание, от Православието и другите християнски деноминации. Така "неусетно", но с много усилия завърших две магистратури по библеистика и информационни науки към Университета на Тексас в Остин. В началото на докторантурата ми, по-точно през 1999 г., участвах в лятна школа по съхранение на славянски ръкописи и дигитализация към БАН. При едно спонтанно посещение на Църковно-историческия и  Архивен институт към Българската Патриаршия, оглавявана от нашия земляк, професор доктор Христо Темелски, за първи път открих света на славянските ръкописи и буквално онемях, когато видях тяхното изключително тежко състояние.

Предлагаме ви откъс от издадената през лятото на 2009 г. книга "Стъпала". Книгата е сборник от документални разкази и истински случки, с реални типажи, които авторката предава по изключително  жив и интересен начин. Свързващата бримка е православната вяра и начина, по който ние я преживяваме. През месец ноември, на Архангелов ден, Марина Младенова е специално поканена в българската енория във Виена, за да представи книгата си "Стъпала". Книгата може да бъде намерена в църковните магазина на столичните храмове, както и в софийските книжарници.

Всяка операция е изпитание, уравнение с неизвестни. И все пак има операция и операция. Мой близък, Григор, отиваше на тежка, много тежка операция, най-малкото с три възможни решения. Туморът беше на деликатно място. Злокачествен.

Григор е известен като стабилен и уравновесен човек, като човек с премерени действия. Редеше мъдро всичко разполовено на две – преди и след операцията. Не се уплаши от жестоката диагноза. Каза ми, че е страшно за невярващите. За хората, които мислят, че животът свършва тук. На земята.