Мобилно меню

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (38 Votes)

Църковни сатири и буфонади


ЗЕМЯ ПРЕД ИЗГРЕВ

Понеже вече „свършва този свят”,

бори се днес и тук да си признат!

 

Ако сега и тук не те признаят,

не вярвам да го сторят и във Рая!

 

Защото пише: „Там ще е признат

тоз само, който носи (на) благодат!”

 

А вгледай се в творбите свои, брат!

Не вярвам да пращят от благодат!...

 

Така че – що от туй, че идва Раят,

ако сега и тук не те признаят?

 

Не ще остане даже бегло име

във бъдещия Вечен век от теб,

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)
1_15.jpgАко някой знае всичко за всичко – си каза Мечето, -
то това е Бухала,
който знае нещо за нещата.
Името ми да не е Мечо Пух – а то е! –
прибави той, - значи: така е ![1]

 

Res in tantum intellegitur, in quantum amatur.[2]

 

... Затова се обръщаме към приказките, познати ни от детинство, пък и оттогава не сме прочели нищо по-смислено.[3] Нещо повече, с годините все повече и все по-често отказваме да четем неща, които не са приказни. Нещата, в които няма приказки, са празни приказки. Репортажи, а не бележки по маншетите. Там всички знаят за всичко. По дяволите всички! Некрасов и възкръсналите алкохолици.[4] Ще пишем за високите технологии. Високи са, колкото е била висока Вавилонската кула. Бездруго не може да има по-високо от това от гледна точка на архетипа. От друга страна, достатъчни са ни и триста шейсет и пет щампи право в лицето всеки ден по кални пътища и откъде ли не. Стоканален иригатор в дланите на съдбата. На съдбата ли казахме? Не, не. Не е там, съдбата няма нищо общо с това, отче Аврелие. Все едно да кажеш “все едно”. Те, медиите, пишат и говорят по нас и почти нито една дума, която се пише или изговаря там, не се съчетава с другите. Чуваме как съгласните се трият една в друга с метално скърцане, а гласните им припяват като негри под мост.[5] Вие не ги ли чувате? Как така да не ги чувате? Чувате ги, разбира се, само че сте привикнали и не им обръщате внимание.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)
521750586_691d4b5cd9.jpgТак грустно тлится жизнь моя
И с каждым днем уходит дымом,
Так постепенно гасну я
В однообразье нестерпимом...[1]

Божества на ужаса, съюзници на страха, владетели на скуката, коментатори на болката - живеем сред тях, често - за тях, още по-често сме същите като тях, сякаш без избор, сякаш друго няма. Но кои са те, какво са, защо са - не знаем, а след време и не искаме да знаем – та нали и ние сме “те”; привикваме, както конят с ездача, както безсънието с нощта. Хора на лъжата, творци на полуистини, непослушни пред дребното и слепи за важното, живеем въображаемо и празно като абортирани деца, а дните ни летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда (Иов 7:6); и поглеждайки назад, в себе си откриваме пустош и се залъгваме с бъдещето на потомството си, което сме направили същото – нравствено разглезено и умствено разтляно в абстрактни словоформи. Земята е отдадена в ръце на нечестивци (Иов 9:24), обаче днес нечестието им просто ни забавлява, а от безсрамието им се стремим да крадем за себе си поуки, така че да ни приемат за свои. И ставаме “свои”. Яростта ни е завистлива, а тъгата ни – от гордост и егоизъм. “И ни дави непозната гадост. Сякаш ни целуват похотливо бебета с мустаци и бради”.[2]

4.25 1 1 1 1 1 Rating 4.25 (32 Votes)
5_3.jpgВ периода от 4 януари до 7 февруари в Остин, Тексас, се провежда изложбата на нашата съгражданка Татяна Николова–Хюстън, под надслов „Светите цветни илюстрации”. „Зашеметяваща”, това е определението за тази изложба, представила пред света изключителната красота на църковните ръкописни миниатюри. (о. Стефан Стефанов)

Семейството ми винаги ме е възпитавало в духа да обичам природата, изкуствата и музиката. Баща ми, Николай Колев, основа Кукления театър в Габрово. Той притежава душа на художник и винаги се е изявявал в областта на графиката, приложните изкуства, но най-вече с куклите и декорите в куклени постановки. Закърмена в тази среда на изкуствата, аз се ориентирах към специалността озеленяване, т.е. ландшафтна архитектура, и работих пет години като инженер озеленител на община Дряново и Габрово (1985-1990), проектирайки градски паркови пространства. По този начин продължих да творя, прилагайки и претворявайки художествените принципи на изобразителното изкуство, обогатени с традициите на ландшафтното изкуство.

Когато пристигнах в Съединените Щати през 1990, продължих в тази област за известен период от време, но започнах да се интересувам от Светото Писание, от Православието и другите християнски деноминации. Така "неусетно", но с много усилия завърших две магистратури по библеистика и информационни науки към Университета на Тексас в Остин. В началото на докторантурата ми, по-точно през 1999 г., участвах в лятна школа по съхранение на славянски ръкописи и дигитализация към БАН. При едно спонтанно посещение на Църковно-историческия и  Архивен институт към Българската Патриаршия, оглавявана от нашия земляк, професор доктор Христо Темелски, за първи път открих света на славянските ръкописи и буквално онемях, когато видях тяхното изключително тежко състояние.

4.8484848484848 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (33 Votes)
1_36.jpgПредлагаме ви откъс от издадената през лятото на 2009 г. книга "Стъпала". Книгата е сборник от документални разкази и истински случки, с реални типажи, които авторката предава по изключително  жив и интересен начин. Свързващата бримка е православната вяра и начина, по който ние я преживяваме. През месец ноември, на Архангелов ден, Марина Младенова е специално поканена в българската енория във Виена, за да представи книгата си "Стъпала". Книгата може да бъде намерена в църковните магазина на столичните храмове, както и в софийските книжарници.

Всяка операция е изпитание, уравнение с неизвестни. И все пак има операция и операция. Мой близък, Григор, отиваше на тежка, много тежка операция, най-малкото с три възможни решения. Туморът беше на деликатно място. Злокачествен.

Григор е известен като стабилен и уравновесен човек, като човек с премерени действия. Редеше мъдро всичко разполовено на две – преди и след операцията. Не се уплаши от жестоката диагноза. Каза ми, че е страшно за невярващите. За хората, които мислят, че животът свършва тук. На земята.

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст