Птички запрехвърчаха по младите ясени. Тия красиви дървета с гладка кора и светлосиви петна по нея, с крехки корони и големи листа скоро щяха да цъфнат и да разнесат аромата си. Сигурно имахме нужда от него, защото в последно време навсякъде се насяха тия дървета; край пътища и реки, по слогове, в изоставените и буренясали ниви – навред.
Есента църковният двор не беше косен. Напоследък есените станаха топли и дълги. Тревата растеше до късно и напролет всичко беше за чистене.
Църковният двор буренясваше. Сред жълтия треволяк старинният храм стоеше кротко и безмълвно, като за молитва. Отдавна селото беше опустяло и църковната камбана мълчеше. Плътният ѝ, старинен глас протяжно и монотонно огласяше селото, само когато някой се споминеше. Изключение правеха два-три дни в годината – съборът на селото и някой църковен празник.