Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
Днес пролетта благоухае
и се възражда всяка твар:
Врабчетата си спомнят Рая,
дърветата са като дар!...

Виши, виши се, мой Сионе,
мой благолепен Търновград.
Светът ще изгори от клони,
от люляци и аромат!...

Днес пролетта благоухае,
и всяка твар празнува днес!...
Но кой, но кой донесе тая
мълниеносна, смъртна вест?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_57.jpgОт звезден рой бе озарен завоят
на пътя по заобления склон.
Край планината Елеонска своя
извечен път прорязал бе Кедрон.

Моравата бе тук наполовина –
и почваше самият Млечен път.
Напираха сребристите маслини
по въздуха да тръгнат, да вървят.

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (38 Votes)
ГОРСКОТО СТЪЛБИЩЕ

От ручейчето
                     към поляната
                                             възлизат

три стъпала. Абсурдни и ненужни!
Вечерникът тук само нощем слиза
да разхлади от повеите южни

снагата си прозрачна!... А пък денем
сърните слизат тук по стъпалата –
да потопят муцунки кадифени
във кадифето нежно на водата.

Но по-добре във стълбището взри се!...
Не вярвам да минават само те!
Щом слънцето златисти ръкописи
разпръсне, сред пейзажа се чете,

че Бог оттука също е притичал
в зори на онзи шести ден, когато
рода ни сухоземен - според притчата -
извел е от водата на земята.   


4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (38 Votes)

Църковни сатири и буфонади


ЗЕМЯ ПРЕД ИЗГРЕВ

Понеже вече „свършва този свят”,

бори се днес и тук да си признат!

 

Ако сега и тук не те признаят,

не вярвам да го сторят и във Рая!

 

Защото пише: „Там ще е признат

тоз само, който носи (на) благодат!”

 

А вгледай се в творбите свои, брат!

Не вярвам да пращят от благодат!...

 

Така че – що от туй, че идва Раят,

ако сега и тук не те признаят?

 

Не ще остане даже бегло име

във бъдещия Вечен век от теб,

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)
1_15.jpgАко някой знае всичко за всичко – си каза Мечето, -
то това е Бухала,
който знае нещо за нещата.
Името ми да не е Мечо Пух – а то е! –
прибави той, - значи: така е ![1]

 

Res in tantum intellegitur, in quantum amatur.[2]

 

... Затова се обръщаме към приказките, познати ни от детинство, пък и оттогава не сме прочели нищо по-смислено.[3] Нещо повече, с годините все повече и все по-често отказваме да четем неща, които не са приказни. Нещата, в които няма приказки, са празни приказки. Репортажи, а не бележки по маншетите. Там всички знаят за всичко. По дяволите всички! Некрасов и възкръсналите алкохолици.[4] Ще пишем за високите технологии. Високи са, колкото е била висока Вавилонската кула. Бездруго не може да има по-високо от това от гледна точка на архетипа. От друга страна, достатъчни са ни и триста шейсет и пет щампи право в лицето всеки ден по кални пътища и откъде ли не. Стоканален иригатор в дланите на съдбата. На съдбата ли казахме? Не, не. Не е там, съдбата няма нищо общо с това, отче Аврелие. Все едно да кажеш “все едно”. Те, медиите, пишат и говорят по нас и почти нито една дума, която се пише или изговаря там, не се съчетава с другите. Чуваме как съгласните се трият една в друга с метално скърцане, а гласните им припяват като негри под мост.[5] Вие не ги ли чувате? Как така да не ги чувате? Чувате ги, разбира се, само че сте привикнали и не им обръщате внимание.

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски