Мобилно меню

4.7073170731707 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (41 Votes)
1_5.pngКато те заболи душата и... няма отпускане, докато не звънне телефонът. Или: звънне телефонът и те заболи душата, та няма отпускане...

Някога и утехата, и мъката по този свят идеха най-често по жицата. Днес е по-различно. Мислите и думите ни напускат медния кабел и се отприщват на воля в медийния ефир. Гъмжат около нас, преминават през телата и пространството ни, роят се около главите ни в очакване да бъдат уловени и разчетени; в очакване на своето въплъщение: чрез някой екран, слушалка, микрофон.

Тревожим се за чистотата на вода, земя и въздух. А те – пълни с нашите мисли и думи, които вълнообразно постъпват, вибрират, нагнетяват се под налягане и изпълват всичко. И нищо от това, че сме се справили с мазута, отпадъците и въглеродния двуокис; нищо от това, че сме почистили морето, почвата и атмосферата, ако не сме обърнали внимание на замърсителите-помисли. Всяко отровно изпарение, всяко осквернително петно, всяка атомна гъба, всяко човешко страдание водят началото си от някаква нематериална мисъл. Заредена в нечистоплътната си безплътност, тя произвежда своя първи взрив – изречената дума, звук, сигнал, тревога, кръв и дим...

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (80 Votes)
________.jpgВ колата сме тримата – аз, Мариан и Свилен. Пътуваме от София за Бяла Слатина и се хилим като ненормални. Смеем се, както не сме го правили от години. И не можем да се спрем. Трима бивши хевиметали, понастоящем християни. Или както казваме в Бяла Слатина – ристиени. Православни ристиени с всички произтичащи от това обстоятелство удобства и препятствия. Но не искам да говоря за вярата си. София я знаем на пръсти.

Като малки идвахме редовно до битака да си купуваме металски значки, лепнали дънки, фланелки на металика, кубинки и прочие снаряжение. Пропагандата ни беше създала илюзията, че сме бунтари. И ние се вживявахме в тази роля усърдно. Днес, когато сме на по 35, все още обичаме твърдите китарни рифове. Но от онзи „стайлинг“ са само дупките от обици по ушите ни. Всичко останало се промени.

След различни лични сътресения и пропадания, след криволичещи търсения на нещо истинно, всеки от нас по собствен път бе стигнал до християнската си същност. Беше извървял онзи път навътре и бе стигнал до мястото, откъдето се поема отговорност и след което целият свят може да побере в шепата ти. Това място е вътре в сърцето – на втората пряка завийте вляво, след това повървете в източна посока, на У образното шосе хванете леко вдясно и след три пресечки ще го видите – там е. Изглеждаме си нормално, носим дънки, маратонки, обичаме бирата и ако някой ни предизвика, ще реагираме спонтанно и ще му счупим носа.

4.9459459459459 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (37 Votes)
         
1_14.jpg„Така Климент бе избран за пръв
епископ на български език.”
Теофилакт Охридски

Ти, вечен век, когато се не случи
нито една модерна школа, ни едно
техническо откритие, понеже
тогава хората навярно бяха на небето,

как искам поне тембъра да чуя
на твойте гласове – да ме покръстят
дванайсетте езика на Духа ти!...

... Шумят листата пергаментови
подобно листи
на кипариси в древен манастир.

И мъртвото море на паметта ми
разтваря се – и огнен стълб ме мами
към Ханаан от блянове и мрак,
и във обратна перспектива виждам пак

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

monkey_with_banana.jpg

„Навремето например думите „нищо не разбирам“ са означавали единствено глупостта на произнасящия ги; днес те носят уважение. Трябва само с открито лице гордо да заявите: „Нищо не разбирам от религията… аз всъщност нищо не разбирам от изкуство“, и ще бъдете на недостижима висота. А то е и особено изгодно, ако наистина нищо не разбирате“ (Достоевский, Ф. М. Дневник писателя). Това е писано през 1873 г., когато, осмелявам се да твърдя, хората все още не са били до такава степен смлени между зъбните колела на модерните времена, както е днес. Но този вид позьорство или фанфаронщина е разпространен и сега, особено между поредните „сърдити млади хора“, които наистина не знаят, че са просто поредните „сърдити“ и че тук за тяхно огорчение няма нищо оригинално. Ако обаче през 1873 г. такова левичарско, бунтарско, нихилистично поведение и позиране донякъде е било разбираемо и очаквано предвид тогавашните литературно-идеологически моди, сега наистина е по-трудно да се схване. Поне аз нищо не разбирам от него. Но по навик ще се опитам.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (28 Votes)

ДИКТОВКАТА НА АНГЕЛА_065BM_1.JPG

(Роман Нови Сладкопевец)


Глас на дякон, пение от клира,
златен лъч във димния олтар,
тайнственият говор на Всемира
и мъжът във огнена порфира,
страшен като пламък от пожар!...
Не аз, не аз, Господи, го пиша –
друг ми го диктува вътре в мен!
В сенника на нощите ми диша
юношата, светъл като ден!...

И дорде зорницата угасне
с утринните свежи ветрове,
идат тези горди, самовластни
и порфирородни стихове!...

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец