Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)
- Не мога да разбера от къде ти хрумна да кръщаваме детето сега?

- Сънувах Света Богородица. Яви ми се угрижена и все това повтаряше: “Кръсти детето още сега, ако искаш да остане живо!”

- Хм! Ще ме караш да търся църква и поп, когато нашите другари в Съветския съюз разрушават с взрив черквите и пропъждат религията далеч от щастливия живот, който извоюваха с помощта на дявола - искам да кажа, с цената на насилието срещу буржоазията. Неслучайно Ленин казваше, че диктатурата на пролетариата е неограничено от закона насилие на пролетариата срещу буржоазията, което се ползва с поддръжката и съчувствието на угнетените маси.

- Ей, стига толкоз! Казах ти - никога досега не съм я сънувала. Трябва да има важна причина да ми се яви насън, когато ти заминаваш ... за там. Синът ти след тебе върви, по стъпките ти ходи.

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (32 Votes)
1_77.jpgЧудесно е да живееш безметежно, което означава да не се интересуваш от това, че все пак някой трябва да мете след теб. А трагичното безумие на метежника се разкрива чак след отлива на страстите, чиито вълни го превръщат в поредния отпадък между нетрайните следи на тълпите.

                                                                     ***

Мъдрецът е човек, признат от другите за мъдър. Това само по себе си би било чудо, ако не беше фактът, че винаги става след неговата смърт.

                                                                     ***

“По християнски не може да се живее, по християнски може само да се умира”, казва св. Силуан Атонски. Никой никога не е благославял с такова спокойствие душата ми, както той с тези свои думи. Вече ме е страх само от смъртта.

4.5869565217391 1 1 1 1 1 Rating 4.59 (46 Votes)
serg2.jpgИма ли сатанински внушения и окултни влияния в рок-музиката, съвместими ли са молитвата и рока. О. Сергий Рибко отговаря на въпроси на младежи за мястото на рок-музиката в живота на православния християнин.

Докато подготвях настоящия материал като своеобразно продължение на интервюто, се натъкнах в руския вестник “Новые Известия” на следния разказ: “Рок клуб в Москва. Музикантите извиват китарите към публиката, барабанистът удря със всичка сила по чинелите, долу няколко десетки момичета и момчета  протягат ръце, скачат и крещят. Изведнъж музиката затихва. В залата се разнасят възгласи: “Искаме още”. Солистът  приближава до себе си микрофона и казва: “При нас на гости дойде един свещеник. Той е добър човек и иска да поговори с вас.” Публиката се смее,  предполагайки, че това е шега, но на сцената наистина излиза набит човек в расо, с кръст на врата: “Искам да ви приветствам така, както приветстваха един друг всички хипита от 70-те години.” Пръстите са свити в юмрук, без средния и показалеца. Виктория, победа.  Залата реве, от тълпата започват да излитат ръце със същия знак. Свещеникът започва да разказва за съветските времена, за това,  как са пращали хората заради убежденията им в психиатрията. И за смисъла на християнството.  Някой се възмущава от “религиозната пропаганда”, но започват да му шъткат: “Тихо. Нека човекът се изкаже!” И  “човекът” се изказва. И то така убедително, че след последните му думи младежите започват да скандират “Ние сме православни, ние сме православни!”.

4.9344262295082 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (61 Votes)
1.jpg„Дяволът се завръща с пълна сила”, пише Робер Мюшамбле и продължава: „В действителност той никога не е напускал сцената реално. Втъкан още от Средновековието в основите на европейската канава, той е придружавал всичките ѝ метаморфози. Той е интегрална част от динамизма на континента… Поради този факт той е единосъщен с промяната на европейския свят; получава стойност от едно движение, което чисто и просто е еволюцията и триумфът на човека върху земното кълбо… Следователно демонът на Запада не може да бъде свит само до обикновен мит… Което в никакъв случай не означава, че той е реален, конкретен. Колкото и да не се харесва на теолозите, чийто занаят е да твърдят точно това, историкът, чиято цел е да разбере какво разделя и свързва обществата, няма нужда от този постулат, за да оцени изключителната стойност на последствията от вярата.”[1]

Колкото и странно да изглежда, ако ползвам думите на цитирания автор, мен именно като богослов не ме дразни фактът, че историкът няма нужда от постулата за реално съществуващия зъл дух. Не ме дразни поради елементарната причина, че приложното поле на историческата наука не е идентично с богословското, макар и да имат много общи неща, а още по-малко – със схващането за Сатаната като личен дух, като паднал ангел. Това никак не ми пречи да оценя изключителната стойност на сериозното историческо изследване. Да не говорим, че тук има и още няколко неща, които следва задължително да се споменат.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (45 Votes)

Този разказ на нашия изтъкнат богослов от миналото доц. д-р архим. Евтимий (Сапунджиев) – тук, както и на други места, подписвал се само като „Дядо Е.” – е част от книгата му Златното чекръче: Разкази, изд. „Вяра и живот” (Русе, 1943). За набора на текста редакцията на „Двери.бг” изказва благодарност на г-н Георги Пърликов, преподавател в Езикова гимназия "Екзарх Йосиф І", гр. Ловеч! Запазени са до голяма степен както особеностите на българския правопис от времето на отпечатване на текста, така и старата пунктуация.

I

ДОКАТО народът се събираше на водосвет върху камънаците на върха „Св. Димитрия” и Баа-Никола и Тодор Немия раздухваха огъня за кадилницата, ние се покатерихме по околните сливи. Боже, колко красиви бяха те в жълтата есенна премяна и с подаващите се като светли очи тук-там черни сливи!

Тоя път компанията ми бяха тетевенчетата Мильо и Кольо, тази година постъпили в гимназията. Мильо беше мълчалив, а Кольо словоохотлив и с инициатива. Той беше се качил най-високо.

- Откъсни ми там, оная голяма слива! – му рекох аз, – най-напред аз я видях!

- Откъсни си я самичък, като е твоя! – рече Мильо.

- Чунки може да се качи тъй високо! – рече със смях Кольо, – не чу ли к’во разправяше завчера Рашко Грозлеков? Него малките деца го бият.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum