Мобилно меню

4.9193548387097 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (62 Votes)
Майката пееше край креватчето на своето дете. Как се измъчваше, как се боеше само, че то ще умре! Личицето му беше съвсем пребледняло, очите – затворени. Сега то дишаше тъй слабо, а после шумно изпускаше въздух, като дълга въздишка. При което сърцето на майката се свиваше още по-силно. 

Внезапно на вратата се почука и в къщурката влезе беден старец, загърнат в нещо, подобно на дебела черга. То го пазеше от студа: навън всичко беше потънало в сняг и сковано от лед, а зимният вятър режеше лицето като нож.
Детето беше задрямало за минутка, а старецът трепереше от студ и майката отиде до печката да подгрее каничка пиво за госта.

Мъжът приседна край креватчето и започна леко да го люлее. Майката се отпусна на близкия стол и се загледа в болното си дете, което дишаше с мъка. Тя взе ръчичката му и попита:

 - Няма да го загубя, нали? Милостивият Господ няма да ми го отнеме...

 Старецът беше самата Смърт. Той кимна особено с глава – по начин, който можеше да означава и „да”, и „не”. Майката отпусна тежко глава и сълзите й потекоха.

Три дни и три нощи не беше затваряла очи. За минутка тя се унесе в сън.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (50 Votes)
1_36.jpg(Реплика за последното предаване на „Вяра и общество” – 22.01.2011 г.)

Тези дни отново се замислих за думите и действията на някои министри по отношение на БАН. Причината, колкото и да е чудно и за мен, беше породена от едно най-обикновено предаване по БНТ.

„Каква е връзката между „Колелото на живота" на Захари Зограф и тибетската тайна книга И-дзин - тази събота във „Вяра и общество". Защо големият художник е използвал за основа на една от най-известните си творби изображение от тайната тибетска книга И-дзин - ще ви разкажем в този брой на предаването. От него ще научите какви скрити послания е кодирал художникът в една от иконите на копривщенската църква „Успение Богородично”, както и други малко известни факти за творчеството на прочутия зограф от Самоков.

Абзацът не е начало на сериозен замисъл, нито риторичен богословски въпрос, а анонс към предаването „Вяра и общество” на 22 януари т.г. Основният акцент този път беше насилствено отведен към интерпретиране на някакви „кодирани” знаци и образи в творчеството на Захари Зограф, естествено подбуден от изложбата в Етнографския институт с музей по повод 200-годишнината от рождението на художника.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
490px-Merezhkovsky_by_Repin_1.jpgO, Боже мой, благодаря Ти,
че зърнах Твоята икона
в нощта, вълните, небосклона
и храма Ти отвъд зората.

И мъки да ми предстоят
благодаря за този миг,
в сърцето грее Твоят лик,
в звездите води моят път. 

Навред Те чувствам, Боже мой
далече - в танца на звездите,
край мен в среднощния покой
и в глъбините на гърдите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
1_30.jpgВарлам Шаламов е автор на известния сборник „Колимски разкази“ (1954-1973) - трагични свидетелства от сибирския концлагер Колима, спечелили му прозвището „Данте на 20 век“. Ражда се в семейството на свещеник, учи право в Москва. Многократно е въдворяван в лагери за „антисъветска“ дейност и агитация. От 1956 г. отново заживява в Москва, пише стихове. Приживе не успява да публикува нито ред проза, защото ръкописите му са отхвърляни за „недостиг на трудов ентусиазъм“ и излишък от „абстрактен хуманизъм“. От средата на 60-те години части от „Колимски разкази“ се разпространяват широко в самиздатска форма из цялата страна. Сборникът беше издаден на бълг. език през тази година от фондация "Комунитас". За читателите на Двери предлагаме някои от неговите стихотворения в превод на Ивайло Иванов.

Във грубото й красноречие
душата ми се днес теши.
Природата с мен по-човечна е
от всички пламенни души.

И брат ми е тоз лес вълшебен,
с гори, в молитва на възток,
във край, старозаветно древен,
със ден, като човек, жесток.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (36 Votes)
2_5.jpg
Бяхме големи и бяхме сериозни.
Храните и дните ни – блажни и постни.
Душите ни възрастни – важни и грозни.

На рафтчета, в шкафчета всичко редяхме
И папки, и чувства под номер държахме,
В доброто и злото професори бяхме.

Смехът и игрите ни бяха под ключ
И гледахме строго на детската глъч,
И бе светлината прожекторен лъч...

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит