Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

staurosis 01Разпятието - икона от манастира Велик Метеор, 1483

Във всяка една православна икона може да се разчете цялото богословие на Църквата. Тя е наситена с множество символи, богословски послания и истини, които въздействат не само на човешкия разум, но и на цялото същество на молещия се пред нея. В дъното на иконата на Разпятието, която се пази в манастира Велик Метеор в Гърция, от 1483 г., като фон са изобразени стените на Йерусалим, защото Христос „пострада извън вратите” (Евр. 13:12). В центъра на композицията е Христос, гол на Кръста, носещ само една „кърпа около бедрата”, обикновено изобразявана като бяло парче плат, увито около кръста Му. Мъртъв, със затворени очи, с наведена леко надясно глава. Иконографите наблягат на факта, че тялото Му е съвсем изнемощяло от мъченията, виждат се ребрата Му, ръцете Му са прострени с отворени длани „сякаш се моли ... и е разтворил ръце да обгърне всички хора”, според описанието на известния гръцки иконописец Ф. Контоглу. Краката Му са събрани, коленете леко прегънати и е стъпил върху дъсчица. Някои днешни зографи изписват нозете на Господа един върху друг, прободени с един само гвоздей, което вършат погрешно, подражавайки на някои западни зографи.

4.3170731707317 1 1 1 1 1 Rating 4.32 (41 Votes)
«Аз съм Алфа и Омега, начало и край -- казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде» (Откр. 1:8)

Господи, колко бавно тече времето за тези, които очакват!

Колко бързо за тези, които се страхуват!

Колко бавно за тези, които са в скърби и страдание!

Колко е краткотрайно за ония, които се радват!

А за всички, които обичат - времето не съществува...

Пред нас е Новолетието…

Господи, благодарим Ти за дара на годишните времена. Те са отблясък от Твоята Премъдрост и ни помагат в стремителния бяг на времето да преценяваме минали дни и дела.

Благослови, Господи, нашия календар - нашето разпределение на времето. В него са подредени седмиците и месеците, нашата почивка, нашите празници и нашето всекидневие, всички наши спомени и паметни събития в борбата ни за съществуване на тази Земя.

Благослови часовете ни, за да вникнем в чудото на всеки миг. Това ще ни помага да не изпускаме нищо важно за нас. Дарувай ни радостта на истинското човешко общение. Подкрепи ни, да не се превърнем в бездушни роботи.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)
Бяло е. Нощта светлее.
Хиляди звезди трептят.
Чудото в душите грее
и притихнал е светът.

Ангелите пак незримо
славят Бога с блага вест.
И ни топли снежна зима −
Витлеем е с нас и днес.

Бият празнично камбани.
Мир и радост зацари.
Със надежда и Спасител
Господ ни благослови!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
Сержант Буйнóв винаги дежуреше на Бъдни вечер. Не беше просто заради полагаемите два дена отпуск в повече. Може би заради тишината, печката и снега на празника. Или пък го чувстваше като призвание, понеже тук жителите бяха мюсюлмани. Като всяка зимна вечер, и сега селото бързо потъваше в сън след смрачаване и само неколцина туристи пируваха в единствената полуподземна механа.

Буйнóв отби редовната си служба към Гранични войски в този край и след това реши да остане и на кадрова служба. Беше точно времето, когато закриха заставите и Гранични войски, а границата бе поверена на Гранична полиция. Със самото назначаване му дадоха сержантско звание, а после той винаги отказваше повишения. Пратиха го в това най-тихо гранично село, понеже тук нямаше канал за хора или наркотици, а и кльонът надеждно пазеше. Единствената по-сериозна грижа бяха туристите, които отскоро бяха открили това място и често се изгубваха по дивите пътеки. Сержантът, макар и отдавна да бе опознал този дял на планината, и досега обичаше да кръстосва наоколо. Единственото място, което никога не се реши да посети, бе след моста нагоре по десния приток на реката. Когато не беше на дежурство, почти винаги изкачваше най-близкия връх с изумителна панорама към любимата му планина, и оставаше там до заник слънце.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Това е разказ за съвместната работа на група участници от иконописна школа "Захари Зограф" при енорийския център "Покров Богородичен" в София. В резултат на тази дейност два манастирски храма се сдобиват с икони за архиерейскийе тронове – в Кладница и Челопечене.

През цялата учебна година, паралелно с заниманията в центъра, курсистите, водени от тяхната преподавателка Младенка Ланджева, правят поклоннически пътувания из св. обители край столицата, наречени Софийското светогорие. Така те се запознават с уникални образци на иконографското изкуство, навлизат във вековния опит за изписване на храмове, попиват от атмосферата на манастирите.

Когато идва време за лятната практика на иконографите, те решават, че тя ще се проведе в Челопеченския манастир „Рождество Богородично”, който са посетили преди това като поклонници и дори са присъствали на св. Кръщение, извършено там на деца-сираци. Имайки предвид гостоприемството на игуменката майка Юстина и ефимерия отец Марий, те не се колебаят да изберат светата обител за място на лагера. Целта на заниманията е дванадесетте участника заедно да нарисуват иконите на двата манастира.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики