Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
Сержант Буйнóв винаги дежуреше на Бъдни вечер. Не беше просто заради полагаемите два дена отпуск в повече. Може би заради тишината, печката и снега на празника. Или пък го чувстваше като призвание, понеже тук жителите бяха мюсюлмани. Като всяка зимна вечер, и сега селото бързо потъваше в сън след смрачаване и само неколцина туристи пируваха в единствената полуподземна механа.

Буйнóв отби редовната си служба към Гранични войски в този край и след това реши да остане и на кадрова служба. Беше точно времето, когато закриха заставите и Гранични войски, а границата бе поверена на Гранична полиция. Със самото назначаване му дадоха сержантско звание, а после той винаги отказваше повишения. Пратиха го в това най-тихо гранично село, понеже тук нямаше канал за хора или наркотици, а и кльонът надеждно пазеше. Единствената по-сериозна грижа бяха туристите, които отскоро бяха открили това място и често се изгубваха по дивите пътеки. Сержантът, макар и отдавна да бе опознал този дял на планината, и досега обичаше да кръстосва наоколо. Единственото място, което никога не се реши да посети, бе след моста нагоре по десния приток на реката. Когато не беше на дежурство, почти винаги изкачваше най-близкия връх с изумителна панорама към любимата му планина, и оставаше там до заник слънце.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Това е разказ за съвместната работа на група участници от иконописна школа "Захари Зограф" при енорийския център "Покров Богородичен" в София. В резултат на тази дейност два манастирски храма се сдобиват с икони за архиерейскийе тронове – в Кладница и Челопечене.

През цялата учебна година, паралелно с заниманията в центъра, курсистите, водени от тяхната преподавателка Младенка Ланджева, правят поклоннически пътувания из св. обители край столицата, наречени Софийското светогорие. Така те се запознават с уникални образци на иконографското изкуство, навлизат във вековния опит за изписване на храмове, попиват от атмосферата на манастирите.

Когато идва време за лятната практика на иконографите, те решават, че тя ще се проведе в Челопеченския манастир „Рождество Богородично”, който са посетили преди това като поклонници и дори са присъствали на св. Кръщение, извършено там на деца-сираци. Имайки предвид гостоприемството на игуменката майка Юстина и ефимерия отец Марий, те не се колебаят да изберат светата обител за място на лагера. Целта на заниманията е дванадесетте участника заедно да нарисуват иконите на двата манастира.

4.7037037037037 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (54 Votes)
1_8.jpgИзградих живота си върху здрави основи и вярно следвах 10-те Божии заповеди с малки изменения:

- Не кради, освен за хляба на детето си.
- Не лъжесвидетелствай, освен за да предадеш врага си.
- Не прелюбодействувай, но не са престъпление 1-2 забежки.
- Почитай баща си и майка си, ако нямате разногласия по наследството.

Това ти оставям в завет, далечни ми бъдещи потомъко! Пиша ти всред ужаса на часовете след началото на третата световна война. Изградих си живо­та върху правилна основа, но на практика последвах средния път, за да не ме изкарат глупак.

4.5789473684211 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (57 Votes)
БахВ музиката на Бах има нещо универсално, всеобщо, всеобемащо. Както е написал поетът Йосиф Бродский, “във всяка музика е Бах, във всеки от нас е Бог”. Бах е явление от всехристиянски мащаб. Неговата музика е с извънконфесионални граници, тя е икуменична в най-исконното значение на думата, понеже принадлежи на вселената и на всеки неин гражданин. Бах може да бъде наречен православен композитор в смисъл, че в течение на целия си живот той се учил правилно да слави Бога: своите партитури той украсявал с надписи като “На единия Бог слава” (Soli Deo Gloria), “Иисусе, помогни” (Jesu, juva), при което тези надписи били за него не словесни формули, а изповедание на вярата, преминаващо през цялото му творчество. Музиката за него била богослужение1. Бах бил истински католик в същинския смисъл на това гръцко понятие “католикос”, означаващо “всецял”, “всеобщ”, “вселенски”, тъй като той възприемал Църквата като вселенски организъм, като своеобразно всеобщо славословие, изпращано към Бога, и своята музика считал само за един от гласовете в хора на възпяващите славата Божия. Разбира се в продължение на целия си живот Бах оставал верен син на собствената си църква – лутеранската. Впрочем, както отбелязва Алберт Швайцер, истинската религия на Бах било не лутеранството, а мистиката2. Музиката на Бах е дълбоко мистична, защото е основана на опита на молитвата и служението на Бога, който излиза извън конфесионалните предели и е общочовешко достояние.

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)
Не изоставена кадилница
дими край черния престол,
не воин-дух в пламтяща ризница,
не ангел с кървав ореол.
 
Какво е туй? - Ликът на Нещото,
Голямото, кълби се там
в отворената двер, зад свещници,
в мъглявини от тимиам.
 
И де е нашето отечество,
в менливото ли естество? -
Човечество, богочовечество,
плът-дух, вселенско сечиво!
 
Мозайките са се разпукнали
и камъкът живее свят
от тая тайнствена литургика,
от тоя полъх непознат.
 
Че в мощния разлѝв на хорове
завръща се от векове
глас, пламнал във платната морави
на облаци и ветрове.
 
О, храмове от зрак и бигори,
о, вкаменели тишини!
Летят, летят безплътни фигури
не на стени – във висини.
 
И сред мозайките разпукани
в едно, в едно са същество,
в един пожар, в една литургика,
човек, природа, Божество.     

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики