Архим. Зинон (Теодор) е най-известният иконописец на Руската православна църква и неговите работи – стенописи, икони, миниатюри са познати в целия православен свят. През 1992 г. работи в Троице-Сергиевата лавра, а през 1993 г. ръководи иконописните дейности в Свето-Даниловския манастир, свързани с 1000-годишния юбилей от покръстването на Русия. През 1995 г. е удостоен с държавна премия, като по този начин станал първият православен зограф, получил държавно признание в Русия. След това работи в Псков, в манастира Нови Валаам, в Шеветонския манастир в Белгия, във Виена, в Батуми (Грузия) и на много други места. Изписва храма в московската метро-станция “Семхоз”, издигнат на мястото, където е бил убит прот. Александър Мен.
Значението на иконата
Архим. Зинон (Теодор) е най-известният руски иконописец днес, оказал огромно влияние върху развитието на руската иконопис още през 80-е години на 20 век. Освен зограф, той се занимава и с богословие на иконата. Удостоен с държавна премия на Русия за приноса си в православното изобразително изкуство.
Иконата не изобразява, тя явява. Тя е явяване на царството Христово, явяване на преобразената, обожена твар; на самото онова преобразено човечество, което Христос ни разкрива в Свое Лице. Затова първите църковни икони били икони на Спасителя, Който слезе от небесата и се въплъти за нашето спасение; и на Неговата майка. По-късно започнали да изографисват апостолите и мъчениците, които също явили чрез себе си образа на Божия Син. Качеството на иконата се определя от това, доколко тя е близка до Първообраза, доколко хармонира с онази духовна реалност, за която свидетелства.
Значението на иконата е прекрасно усетено от Леонид Успенски: „Иконата е образ на човека, у когото пребивават едновременно стихията на страстите и освещаващата благодат на Светия Дух. Затова плътта му е изобразявана качествено различно в сравнение с тленната човешка плът. Преобразеният от благодатта образ на светията, запечатан на иконата, – е самото подобие на Бога, образ на богооткровението, откровение и познание на скритото” (преводът мой – б. пр.).
Иконата не изобразява, тя явява. Тя е явяване на царството Христово, явяване на преобразената, обожена твар; на самото онова преобразено човечество, което Христос ни разкрива в Свое Лице. Затова първите църковни икони били икони на Спасителя, Който слезе от небесата и се въплъти за нашето спасение; и на Неговата майка. По-късно започнали да изографисват апостолите и мъчениците, които също явили чрез себе си образа на Божия Син. Качеството на иконата се определя от това, доколко тя е близка до Първообраза, доколко хармонира с онази духовна реалност, за която свидетелства.
Значението на иконата е прекрасно усетено от Леонид Успенски: „Иконата е образ на човека, у когото пребивават едновременно стихията на страстите и освещаващата благодат на Светия Дух. Затова плътта му е изобразявана качествено различно в сравнение с тленната човешка плът. Преобразеният от благодатта образ на светията, запечатан на иконата, – е самото подобие на Бога, образ на богооткровението, откровение и познание на скритото” (преводът мой – б. пр.).
За духа на времето и чувството за хумор
Който е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от 18 век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...
Пристан
Самотата ми е участ неизменна,
условие от Бог за вечността,
за да смири душата ми надменна
и я направи годна за Христа.
Скръб не една се пази във сърцето,
аз вярвам смисъл има и в това,
да се смири пред Бога и небето
обогатено с вечните слова.
Но има и утеха за тъгата,
блажено островче сред бурното море,
вярата, спасяваща душата,
преди завинаги да млъкне и замре.
Духът ми се, чрез нея обновява
и следва пак решително Христа,
Който кротко в тишина го възкресява
и прави го устойчив пред смъртта.
И в себе си приемам лъч надежда,
осветена от Божий благослов,
която мигновено ме отвежда
до Истината, наречена Любов.
условие от Бог за вечността,
за да смири душата ми надменна
и я направи годна за Христа.
Скръб не една се пази във сърцето,
аз вярвам смисъл има и в това,
да се смири пред Бога и небето
обогатено с вечните слова.
Но има и утеха за тъгата,
блажено островче сред бурното море,
вярата, спасяваща душата,
преди завинаги да млъкне и замре.
Духът ми се, чрез нея обновява
и следва пак решително Христа,
Който кротко в тишина го възкресява
и прави го устойчив пред смъртта.
И в себе си приемам лъч надежда,
осветена от Божий благослов,
която мигновено ме отвежда
до Истината, наречена Любов.
И рече старецът...
Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.
Игумен Нектарий (Морозов)