Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (18 Votes)

B.Hristov.jpgЧестването на годишнината на великия български оперен певец Борис Христов ни дава повод да спрем вниманието си върху един изключително важен период от неговия живот. След дългогодишно отсъствие от родината той се завръща, за да разкрие чрез своето изкуство вярата и преклонението си пред православна България. Така във време на властващ атеизъм неговото творчество се превръща в прослава на православната музика по света.

Този белкантов маестро от световна величина при завръщането си от Италия не пее на сцената на Софийската опера, поради обективни обстоятелства, но неговият голям патриотизъм и вяра в Бога намират най-силен израз под купола на храма. По думите на критиците Борис Христов осъществява своето мечтано „голямо завръщане“ в България през 1976 г., за да пее в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и да остави своето изкуство – изблик на радост от онова просветление, което осмисля цялото ни битие (Божков, А. Борис Христов, С. 1985).

4.5833333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (12 Votes)
 Необходимостта на християните да имат винаги пред себе си живия образ на въплътилото се Слово, на Божията Майка и на апостолите е в основата на тяхното изобразяване по пряк или косвен начин още от създаването на християнската Църква.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
123_1.jpgЦелта на тази статия е да запознае читателите с достиженията на църковното изкуство извън пределите на православния Изток, и по-точно в Средиземноморска Италия, където от X век имаме запазени исторически данни и свидетелства за православно влияние по тези земи. В археологически и писмени документи пред нас се разкриват величието и красотата на византийското православно изкуство и църковна музика, намерили своето място в съкровищницата на световната култура.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски