Проповед на рокконцерт? Трудно е да се намерят по-несъвместими неща. Дякон Андрей Кураев обаче не смята така. Интервю за „Московская среда“, август 2005 г.

- Дякон Андрей, знам че проповядвате на рокконцерти. Това ли е правилното място, където можете да донесете Божието слово?

- Аз, разбира се, не предполагам, че петминутна проповед на рокконцерт може да обърне някого към вярата. Нещо повече, мнозинството зрители на концерта възприемат моята поява на сцената като вмешателство – нали са отишли там за да се развличат. Моята задача обаче е съвсем конкретна – бих искал, хората на концертите да пропускат през себе си не само децибелите, но и да се вслушват в думите на песните, да мислят.

Та нали много от рокмузикантите са много интересни хора и добри поети! Когато Шевчук и Кинчев ме извеждат на сцената (Юрий Шевчук –  фронтмен на ДДТ, Константин Кинчев – фронтмен на „Алиса“; бел. прев.), това се възприема от зрителите като потвърждение, че християнските мотиви в творчеството им не са нещо случайно или сценичен образ, а техен вътрешен живот.

Може ли да се съвместят православните възгледи със съвременната култура. Как съвременната младеж попада в Църквата?

На тези и други въпроси в интервю пред руския портал Интерфакс-религия отговаря йером. Сергий (Рибко), настоятел на храма „Св. Сергий Радонежский“ в  московския район „Бибирево“ и на храма „Съшествие на Светия Дух над апостолите“ на Лазаревското гробище в Москва. О. Сергий е постриган за монах и ръкоположен в свещенически сан в Оптинската пустиня през 1990 г. В края на 2004 г. е награден от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий ІІ за успешна мисионерска работа сред рокерите, хипарите, пънкарите и представителите на други субкултури.

- О. Сергий, мнозина се шокират от обявата на входа на храма, където служите, заради следното съобщение: „Не обръщайте внимание на поученията на старите хора, които са преживели дълъг и труден живот и често техните възгледи не са съвсем здрави“. Как ще коментирате?