Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

Проповед на рокконцерт? Трудно е да се намерят по-несъвместими неща. Дякон Андрей Кураев обаче не смята така. Интервю за „Московская среда“, август 2005 г.

- Дякон Андрей, знам че проповядвате на рокконцерти. Това ли е правилното място, където можете да донесете Божието слово?

- Аз, разбира се, не предполагам, че петминутна проповед на рокконцерт може да обърне някого към вярата. Нещо повече, мнозинството зрители на концерта възприемат моята поява на сцената като вмешателство – нали са отишли там за да се развличат. Моята задача обаче е съвсем конкретна – бих искал, хората на концертите да пропускат през себе си не само децибелите, но и да се вслушват в думите на песните, да мислят.

Та нали много от рокмузикантите са много интересни хора и добри поети! Когато Шевчук и Кинчев ме извеждат на сцената (Юрий Шевчук –  фронтмен на ДДТ, Константин Кинчев – фронтмен на „Алиса“; бел. прев.), това се възприема от зрителите като потвърждение, че християнските мотиви в творчеството им не са нещо случайно или сценичен образ, а техен вътрешен живот.

3.9 1 1 1 1 1 Rating 3.90 (10 Votes)
Филмът на Мел Гибсън „Страсти Христови” освен споровете „за” и "против", предизвика дискусия как ние, православните, преживяваме и възприемаме Христовите страдания. Този филм стана повод да се обърнем към православната мистика и към начина, по който св. отци говорят за Христовите кръстни страдания, към начина на изобразяването на Христовото разпятие в живописта, както и за това, как те се отразяват в богослужението и най-вече през Страстната седмица и Велики Петък. Дискусията бе породена и от факта, че има разлика между католическото и православното възприемане и съпреживяване на Христовите страдания.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

237.jpgМоже ли да се съвместят православните възгледи със съвременната култура. Как съвременната младеж попада в Църквата?

На тези и други въпроси в интервю пред руския портал Интерфакс-религия отговаря йером. Сергий (Рибко), настоятел на храма „Св. Сергий Радонежский“ в  московския район „Бибирево“ и на храма „Съшествие на Светия Дух над апостолите“ на Лазаревското гробище в Москва. О. Сергий е постриган за монах и ръкоположен в свещенически сан в Оптинската пустиня през 1990 г. В края на 2004 г. е награден от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий ІІ за успешна мисионерска работа сред рокерите, хипарите, пънкарите и представителите на други субкултури.

- О. Сергий, мнозина се шокират от обявата на входа на храма, където служите, заради следното съобщение: „Не обръщайте внимание на поученията на старите хора, които са преживели дълъг и труден живот и често техните възгледи не са съвсем здрави“. Как ще коментирате?

4.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (13 Votes)
От ранна младост девството възлюби,
пустинния, отшелнишки живот,
остави, отче, светските заблуди
и бащин дом, роднини и имот.

Тъй, както птицата лети, не спира,
за да отиде в родните страни,
така и ти остави манастира
и литна към планински стръмнини.

Тъй както, отче, ручеят, реката
да стигне бързо, той е устремен,
сам с Бога, Господар на небесата,
ти искаше да бъдеш нощ и ден.

На камък ти като на стража бдеше,
учуди даже ангели небесни,
ти всякога на камъка стоеше,
с молитви топли и с хвалебни песни.

И сълзи, отче, лееше покайни,
извираха те, сякаш са поток,
с въздишките ти, само Богу знайни,
невинен стана като млад отрок. 

Гореше като плам сърце ти чисто,
 в молитва бе ти всявга потопен,
среднощна доба – утрото златисто,
намираха те все уединен.

В безмълвие се трудеше безспирно,
в духа ти обитаваше Бог сам,
в душа ти беше тихо, мирно,
защото тя бе вече Божи храм.

В боговидение тайнствено, неземно,
се съчета ти с Бога, отче, вечно,
духът напусна тялото ти честно,
за да пребъдва с Бога безконечно.

4.7222222222222 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (18 Votes)
snimka_baba_Penka_1_1.jpgБе снежен зимен ден на 1994 г. Дърветата в парка пред храм „Св. Троица” бяха навели снагa от белия сняг. Беше тъмно и само блещукащите светлини от прозорците на съседните блокове внасяха известна топлота в зимната картина. През парка, след беседата в храма, вървяхме само двете с леля Пенка, но някак си не чувствах липсата на други хора... Душата ми бе стоплена от факта, че тя единствена беше дошла на беседата и сега повтаряше някои казани неща, като ги преживяваше с цялото си чисто сърце.

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин