,...Християните ценят тази история, понеже тя е в съзвучие с драмата на нашето спасение на кръста, но в това тяхно отношение има нещо озадачаващо, понеже събитията в Нарния не се разиграват по традиционно поддържаната от западните християни версия...'

В допълнение към обзора си, публикуван преди няколко дни на www.NationalReview.com (както и в  “Дрешникът” [тук] и в “Двери” [тук] с изричното разрешение на авторката - Б.Р.), написах и следващия по-долу нов коментар – този път за публикуване на www.Beliefnet.com в деня на официалната премиера на филма. Той покрива малко по-задълбочено богословската му ангажираност.

Тази книга, която не е нищо повече от скици върху човешката история, започна с пещерата. Пещерата, която научнопопулярната литература свързва с пещерния човек и в която наистина са открити древни рисунки на животни. Втората част на човешката история, която е нещо като повторно сътворяване на света, също започва в пещера. Даже по някакъв странен каприз и тук отново присъстват животни; защото става дума за пещера, използвана за кошара от пастирите, живяли по хълмовете на Витлеем които и досега вкарват добитъка си в такива дупки и пещери за през нощта. Именно тук, под земята, при добитъка, се подслонилo едно бездомно семейство, след като вратите на претъпкания хан се затръшнали пред лицата им; и именно тук, под стъпките на минувачите, в едно подземие под самия погреб на света, се родил Иисус Христос. Наистина има нещо символично в недрата на прастарата скала и роговете на праисторическото стадо при това второ сътворение. Бог също бил пещерен човек и също ваел разни същества в странни форми и чудновати цветове по стените на света; с тази разлика, че Неговите картини оживяли.

Всеки режисьор, който се опитва да филмира някоя особено близка до сърцата на хората книга, би трябвало да очаква полагащия му се дял от порицания и хули. Просто питайте Питър Джаксън – неуморния гений зад трилогията "Властелинът на пръстените" или когото и да е от множеството режисьори на филмите за Хари Потър. Спечелилият известност с "Шрек" Андрю Адамсън е поредният, който доброволно се подлага на нападки със своята нова и величествена продукция върху книгата на К.С.Луис "Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът."

От дълго време се е носел църковният камбанен звън над Ловеч. Пеещият метал е съпровождал живота на хората от раждането им до края. Без него градът ни би изглеждал пуст и глух. Камбанният звън тържествено е известявал за различните църковни и национални празници, както и за радостни и тъжни събития, съпровождащи ежедневието им. Разнесе ли се звънът на камбаната, всички обръщат очи към нея с очакване, какво ще им съобщи нейният глас. По време на турското робство звънът от камбанариите напомнял на българите, че имат род и родина.

Св. ап. Павел категорично заявява, че човек е създаден свободен, но при това обвързва човешката свобода с Божията воля – човекът е създаден по Божи образ: “Господ е Дух, дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Кор.3:17).
Оттук произлиза проблемът за абсолютната и тварната свобода. Първата е присъща само на Бога, Който е извън всяка зависимост или необходимост, извън всяко ограничение. Бог се обръща към хората: “без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5). Втората се проявява като власт, избор и отговорност, а това практически я поставя във връзка със всяка дейност на човека като нравствено същество, защото където има власт, избор и отговорност, там има морал.